Битие 43
1 А гладът ставаше голям по земята.
A OKI loa iho la ka aina i ka wi.
2 И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна.
A pau i ka aiia e lakou ka ai a lakou i lawe mai ai, mai Aigupita mai, olelo mai la ko lakou makuakane ia lakou, O hele hou oukou, e kuai i wahi ai iki na kakou.
3 А Юда, като му говореше, каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
A olelo aku la o Iuda ia ia, i aku la, Ua olelo ikaika mai ua kanaka la ia makou, ua i mai, Aole oukou e ike i kuu maka, ke hele ole mai ko oukou kaikaina me oukou.
4 Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;
A i hoouna oe i ko makou kaikaina me makou, alaila, hele aku makou ilalo, e kuai i ai nau.
5 но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
Aka, i hoouna ole oe ia ia, aole makou e hele aku ilalo, no ka mea, ua olelo mai ua kanaka la ia makou, Aole oukou e ike i kuu maka, ke hele ole mai ko oukou kaikaina me oukou.
6 А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат?
Olelo mai la o Iseraela, No ke aha la onkou i hana ino mai ai ia'u, i ka hai aku i ua kanaka la i ko oukou kaikaina?
7 А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тия негови думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си.
Olelo aku la lakou, I ninau ikaika mai no ua kanaka la ia makou, i ko makou hoahanau, i mai la, Ke ola la no anei ko oukou makuakane? He kaikaina e anei, ko oukou? A hai aku la makou ia ia ma ke ano o keia mau olelo. Ua ike pono anei makou, e i mai ana ia, E lawe mai ilalo nei i ko oukou kaikaina?
8 Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни.
Olelo aku la o Iuda ia Iseraela i kona makuakane, E kuu mai oe i ke keiki me au, alaila ku ae makou e hele aku; i ola kakou; aole e make o makou, a o oe, a me ka kakou poe kamalii.
9 Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и него представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги.
Owau no ka panai nona; ma ko'u lima, e imi mai oe ia ia; i hoihoi ole mai au ia ia iou la, a e hoonoho ia ia mamua ou, no'u mau loa aku no ka hewa.
10 Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път.
Ina aole makou i hookaulua, ina ua hoi hou mai makou, mai ka lua o ka hele ana.
11 Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове на нашата земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека;
Olelo aku la ko lakou makuakane o Iseraela ia lakou, Ina pela mai, e hana i keia; e ahu i ko ka aina hua maikai iloko o ka oukou mau eke, a e lawe aku ilalo i makana na ua kanaka la; i wahi bama iki, a i wahi meli iki, a i mea ala kahi, a me ka mura, a i hua pisetakia, a i alemona.
12 вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка.
A e papalua i na kala ma ko oukou lima; a o ke kala i hoihoiia mai, maloko o ka waha o ka oukou mau eke, e halihali hou aku oukou ia mea, i ko oukou mau lima; malia paha, aole i ikeia.
13 Вземете и брата си та станете и идете при човека.
E lawe aku hoi oukou i ko oukou kaikaina, a e ku nui iluna, e hele hou aku i ua kanaka la.
14 А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да остана без чада, нека остана без чада.
A na ke Akua mana loa e haawi mai ke aloha no oukou mamua o ua kanaka la, i kuu mai ia i kela hoahanau o oukou, a ia Beniamina hoi A i nele au i kuu mau keiki, ua nele au.
15 Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно повече пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа.
Lawe ae la na kanaka i ua makana la, a lawe papalua no hoi lakou i ke kala ma ko lakou lima, a ia Beniamina hoi; ku ae la lakou, a hele aku la ilalo i Aigupita, a ku aku la imua o Iosepa.
16 А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома ми и заколи каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне.
A ike mai la o Iosepa ia Beniamina me lakou, olelo ae la ia i ka luna o kona hale, E alakai oe i keia poe kanaka i ka hale, e kalua i holoholona, a e hoomakaukau hoi; no ka mea, e ai pu keia poe kanaka me au i ke awakea.
17 И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом.
Hana mai la ke kanaka e like me ka Iosepa olelo ana ae; a alakai aku la ia i ua poe kanaka la, iloko o ka hale o Iosepa.
18 А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.
Makau iho la ua poe kanaka la, no ka mea, ua alakaiia'ku la lakou iloko o ka hale o Iosepa, a olelo ae la lakou, No ka moni i hoihoiia'i iloko o ka kakou mau eke i ka manawa mamua, nolaila kakou i alakaiia mai ai iloko nei, i hoolawehala mai oia ia kakou a lele mai iluna o kakou, a e hana paa hoi ia kakou, i poe kauwa, a me ko kakou mau hoki.
19 Затова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки:
Hookokoke aku la lakou i ka luna o ko Iosepa hale, a kamailio pu lakou me ia ma ka puka o ka hale;
20 Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;
I aku la lakou, E kuu haku e, i ko makou hele ana mai mamua, ua hele mai makou e kuai i ai.
21 а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си.
A hiki aku la makou i kahi oioina, wehe ae la makou i ka makou mau eke, aia hoi ka moni a pau a makou iloko o ka waha o na eke a makou. A ua halihali hou mai makou ia mea ma ko makou mau lima.
22 Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни.
A ua halihali mai no hoi makou ilalo nei i na moni e ae ma ko makou mau lima e kuai i ai; aole ike makou i ka mea nana i waiho ka moni a makou iloko o ka makou mau eke.
23 А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона.
Olelo mai la kela, Aloha oukou, mai makau; na ko oukou Akua, ke Akua o ko oukou makuakane, nana i haawi ka waiwai na oukou iloko o ka oukou mau eke: ua hiki mai ka oukou moni ia'u. Alakai mai la oia ia Simeona io lakou la.
24 И домакинът въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им.
Alakai ae la ua kanaka la i ka poe kanaka iloko o ko Iosepa hale, a haawi mai la ia lakou i ka wai, holoi iho la lakou i ko lakou mau wawae, a haawi mai la hoi ia i ai na na hoki o lakou.
25 А те приготвиха подаръка за Иосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб.
Hoomakaukau iho la lakou i ka makana i ka hele ana mai o Iosepa i ke awakea; no ka mea, ua lohe lakou, e ai ana lakou i ka ai ilaila.
26 И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.
A hoi mai la o Iosepa i kona hale, halihali mai la lakou iloko o ka hale i ka makana nana, na ko lakou lima i paa ai, a kulou iho la lakou imua ona ilalo i ka honua.
27 И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорехте? Жив ли е още?
Ninau mai la ia ia lakou i ko lakou noho ana, i aku la, Pehea ko oukou makuakane, o ka elemakule a oukou i olelo mai ai? Ke ola la no ia, ea?
28 А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха.
Olelo aku la lakou, E noho pomaikai ana no kau kauwa, ka makuakane o makou, ke ola la no ia. A kulou iho la lakou a moe ilalo.
29 И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое.
Alawa ae la kona maka iluna, ike mai la i kona kaikaina ia Beniamina, ke keiki a kona makuwahine ponoi, a i mai la ia, O ko oukou kaikaina anei keia, a oukou i olelo mai ai ia'u? A olelo ae la hoi ia, E aloha mai ke Akua ia oe, e kuu keiki.
30 И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там
Wikiwiki ae la o Iosepa; no ka mea, ua mokumokuahua kona manawa i kona kaikaina, imi ae la ia i kahi e uwe ai; komo ae la ia i kona keena maluna, a uwe iho la ilaila.
31 После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб.
Holoi ae la ia i kona maka, hele aku la iwaho, a uumi iho la ia i kona aloha, a olelo aku la, E ho mai i ka ai.
32 И сложиха отделно на него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.
Kau mai la lakou nana ma ke kaawale, a na lakou ma ke kaawale, a na ko Aigupita i ai pu me ia ma ke kaawale; no ka mea, aole e hiki i ko Aigupita, ke ai pu me na Hebera, he mea haumia ia i ko Aigupita.
33 И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си.
Noho iho la lakou imua ona, o ka hiapo e like me kona hanau mua ana, a o ka muli loa e like me kona hanau muli ana mai. Kahaha iho la ko lakou naau kekahi i kekahi.
34 И Иосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.
Lalau ae la ia i ka ai a haawi aku la ia lakou, mai kona alo aku, ua palimaia ka Beniamina i ka lakou. Inu pu lakou a olioli me ia.
