Йов 32
1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
So these three men ceased to answer Job, because he was righteous in his own eyes.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
Then the wrath of Elihu the son of Barachel, the Buzite, of the family of Ram, was kindled against Job. His wrath was kindled because he justified himself rather than God.
3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
Also his wrath was kindled against his three friends, because they had found no answer, and yet had condemned Job.
4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
Now Elihu had waited to speak to Job, because they were older than he.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
When Elihu saw that there was no answer in the mouth of these three men, his wrath was kindled.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
Elihu the son of Barachel the Buzite answered, “I am young, and you are very old. Therefore I held back, and didn’t dare show you my opinion.
7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
I said, ‘Days should speak, and multitude of years should teach wisdom.’
8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
But there is a spirit in man, and the Spirit of the Almighty gives them understanding.
9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
It is not the great who are wise, nor the aged who understand justice.
10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
Therefore I said, ‘Listen to me; I also will show my opinion.’
11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
“Behold, I waited for your words, and I listened for your reasoning, while you searched out what to say.
12 Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
Yes, I gave you my full attention, but there was no one who convinced Job, or who answered his words, among you.
13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
Beware lest you say, ‘We have found wisdom. God may refute him, not man;’
14 Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
for he has not directed his words against me; neither will I answer him with your speeches.
15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
“They are amazed. They answer no more. They don’t have a word to say.
16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
Shall I wait, because they don’t speak, because they stand still, and answer no more?
17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
I also will answer my part, and I also will show my opinion.
18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
For I am full of words. The spirit within me constrains me.
19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
Behold, my breast is as wine which has no vent; like new wineskins it is ready to burst.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
I will speak, that I may be refreshed. I will open my lips and answer.
21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
Please don’t let me respect any man’s person, neither will I give flattering titles to any man.
22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
For I don’t know how to give flattering titles, or else my Maker would soon take me away.
