Лука 2
1 О Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
Factum est autem in diebus illis, exiit edictum a Caesare Augusto ut describeretur universus orbis.
2 Това беше първото записване, откакто Квириний управляваше Сирия.
Haec descriptio prima, facta est a praeside Syriae Cyrino:
3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
et ibant omnes ut profiterentur singuli in suam civitatem.
4 И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),
Ascendit autem et Ioseph a Galilaea de civitate Nazareth in Iudaeam in civitatem David, quae vocatur Bethlehem: eo quod esset de domo, et familia David,
5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна.
ut profiteretur cum Maria desponsata sibi uxore praegnante.
6 И когато бяха там, навършиха се дните - да роди.
Factum est autem, cum essent ibi, impleti sunt dies ut pareret.
7 И роди първородния си Син, пови Го, и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в страноприемницата.
Et peperit filium suum primogenitum, et pannis eum involvit, et reclinavit eum in praesepio: quia non erat ei locus in diversorio.
8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.
Et pastores erant in regione eadem vigilantes, et custodientes vigilias noctis super gregem suum.
9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
Et ecce angelus Domini stetit iuxta illos, et claritas Dei circumfulsit illos, et timuerunt timore magno.
10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
Et dixit illis angelus: Nolite timere: ecce enim evangelizo vobis gaudium magnum, quod erit omni populo:
11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
quia natus est vobis hodie Salvator, qui est Christus Dominus in civitate David.
12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.
Et hoc vobis signum: Invenietis infantem pannis involutum, et positum in praesepio.
13 И внезапно, заедно с ангела, се намери множество небесно воинство, което хвалеше Бога, казвайки:
Et subito facta est cum angelo multitudo militiae caelestis laudantium Deum, et dicentium:
14 Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
Gloria in altissimis Deo, et in terra pax hominibus bonae voluntatis.
15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.
Et factum est, ut discesserunt ab eis Angeli in caelum: pastores loquebantur ad invicem: Transeamus usque ad Bethlehem, et videamus hoc verbum, quod factum est, quod fecit Dominus, et ostendit nobis.
16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосифа, и Младенеца лежащ в яслите.
Et venerunt festinantes: et invenerunt Mariam, et Ioseph, et infantem positum in praesepio.
17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.
Videntes autem cognoverunt de verbo, quod dictum erat illis de puero hoc.
18 И всички които чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.
Et omnes, qui audierunt, mirati sunt: et de his, quae dicta erant a pastoribus ad ipsos.
19 А Мария спазваше всички тия думи и размишляваше за тях в сърцето си.
Maria autem conservabat omnia verba haec, conferens in corde suo.
20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.
Et reversi sunt pastores glorificantes, et laudantes Deum in omnibus, quae audierant, et viderant sicut dictum est ad illos.
21 И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.
Et postquam consummati sunt dies octo ut circumcideretur puer: vocatum est nomen eius Iesus, quod vocatum est ab angelo prius quam in utero conciperetur.
22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Мойсеевия закон, занесоха Го в Ерусалим за да Го представят пред Господа,
Et postquam impleti sunt dies purgationis eius secundum legem Moysi, tulerunt illum in Ierusalem, ut sisterent eum Domino,
23 (както е писано в Господния закон, че всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свят на Господа),
sicut scriptum est in lege Domini: Quia omne masculinum adaperiens vulvam, sanctum Domino vocabitur.
24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон две гургулици и две гълъбчета.
et ut darent hostiam secundum quod dictum est in lege Domini par turturum, aut duos pullos columbarum.
25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Святият Дух беше в него.
Et ecce homo erat in Ierusalem, cui nomen Simeon, et homo iste iustus, et timoratus, expectans consolationem Israel, et Spiritus sanctus erat in eo.
26 Нему бе открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен.
Et responsum acceperat a Spiritu sancto, non visurum se mortem, nisi prius videret Christum Domini.
27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона,
Et venit in spiritu in templum. Et cum inducerent puerum Iesum parentes eius, ut facerent secundum consuetudinem legis pro eo:
28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:
et ipse accepit eum in ulnas suas, et benedixit Deum, et dixit:
29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир, според думата си;
Nunc dimittis servum tuum Domine, secundum verbum tuum in pace:
30 защото видяха очите ми спасението,
Quia viderunt oculi mei salutare tuum,
31 което си приготвил пред всички люде;
Quod parasti ante faciem omnium populorum.
32 светлина да просвещава народите. И слава на Твоите люде Израил.
Lumen ad revelationem gentium, et gloriam plebis tuae Israel.
33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
Et erat pater et mater eius mirantes super his, quae dicebantur de illo.
34 И Симеон го благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и за ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори.
Et benedixit illis Simeon, et dixit ad Mariam matrem eius: Ecce positus est hic in ruinam, et in resurrectionem multorum in Israel: et in signum, cui contradicetur:
35 Да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
et tuam ipsius animam pertransibit gladius ut revelentur ex multis cordibus cogitationes.
36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе; (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си.
Et erat Anna prophetissa, filia Phanuel, de tribu Aser: haec processerat in diebus multis, et vixerat cum viro suo annis septem a virginitate sua.
37 И беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.
Et haec vidua erat usque ad annos octoginta quattuor: quae non discedebat de templo, ieiuniis, et obsecrationibus serviens nocte, ac die.
38 И тя, като се приближи, в същия час, благодареше Богу, и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.
Et haec, ipsa hora superveniens, confitebatur Domino: et loquebatur de illo omnibus, qui expectabant redemptionem Israel.
39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
Et ut perfecerunt omnia secundum legem Domini, reversi sunt in Galilaeam in civitatem suam Nazareth.
40 А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.
Puer autem crescebat, et confortabatur plenus sapientia: et gratia Dei erat in illo.
41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.
Et ibant parentes eius per omnes annos in Ierusalem, in die sollemni Paschae.
42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,
Et cum factus esset annorum duodecim, ascendentibus illis Ierosolymam secundum consuetudinem diei festi,
43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.
consummatisque diebus, cum redirent, remansit puer Iesus in Ierusalem, et non cognoverunt parentes eius.
44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.
Existimantes autem illum esse in comitatu, venerunt iter diei, et requirebant eum inter cognatos, et notos.
45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.
Et non invenientes, regressi sunt in Ierusalem, requirentes eum.
46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.
Et factum est, post triduum invenerunt illum in templo sedentem in medio doctorum, audientem illos, et interrogantem eos.
47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.
Stupebant autem omnes, qui eum audiebant, super prudentia, et responsis eius.
48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз, наскърбени, Те търсехме.
Et videntes admirati sunt. Et dixit mater eius ad illum: Fili, quid fecisti nobis sic? ecce pater tuus, et ego dolentes quaerebamus te.
49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?
Et ait ad illos: Quid est quod me quaerebatis? nesciebatis quia in his, quae patris mei sunt, oportet me esse?
50 А те не разбраха думата, която им рече.
Et ipsi non intellexerunt verbum, quod locutus est ad eos.
51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.
Et descendit cum eis, et venit Nazareth: et erat subditus illis. Et mater eius conservabat omnia verba haec in corde suo.
52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.
Et Iesus proficiebat sapientia, et aetate, et gratia apud Deum, et homines.
