Матей 14
1 В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;
At that season Herod the tetrarch heard the report concerning Jesus,
2 и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.
and said unto his servants, This is John the Baptist; he is risen from the dead; and therefore do these powers work in him.
3 Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа;
For Herod had laid hold on John, and bound him, and put him in prison for the sake of Herodias, his brother Philip’s wife.
4 понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
For John said unto him, It is not lawful for thee to have her.
5 И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.
And when he would have put him to death, he feared the multitude, because they counted him as a prophet.
6 А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.
But when Herod’s birthday came, the daughter of Herodias danced in the midst, and pleased Herod.
7 Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.
Whereupon he promised with an oath to give her whatsoever she should ask.
8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя.
And she, being put forward by her mother, saith, Give me here on a platter the head of John the Baptist.
9 Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.
And the king was grieved; but for the sake of his oaths, and of them that sat at meat with him, he commanded it to be given;
10 И прати да обезглавят Йоана в тъмницата.
and he sent and beheaded John in the prison.
11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.
And his head was brought on a platter, and given to the damsel: and she brought it to her mother.
12 А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.
And his disciples came, and took up the corpse, and buried him; and they went and told Jesus.
13 А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.
Now when Jesus heard [it], he withdrew from thence in a boat, to a desert place apart: and when the multitudes heard [thereof], they followed him on foot from the cities.
14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.
And he came forth, and saw a great multitude, and he had compassion on them, and healed their sick.
15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.
And when even was come, the disciples came to him, saying, The place is desert, and the time is already past; send the multitudes away, that they may go into the villages, and buy themselves food.
16 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
But Jesus said unto them, They have no need to go away; give ye them to eat.
17 А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
And they say unto him, We have here but five loaves, and two fishes.
18 А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
And he said, Bring them hither to me.
19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
And he commanded the multitudes to sit down on the grass; and he took the five loaves, and the two fishes, and looking up to heaven, he blessed, and brake and gave the loaves to the disciples, and the disciples to the multitudes.
20 И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
And they all ate, and were filled: and they took up that which remained over of the broken pieces, twelve baskets full.
21 А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
And they that did eat were about five thousand men, besides women and children.
22 И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
And straightway he constrained the disciples to enter into the boat, and to go before him unto the other side, till he should send the multitudes away.
23 И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
And after he had sent the multitudes away, he went up into the mountain apart to pray: and when even was come, he was there alone.
24 А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
But the boat was now in the midst of the sea, distressed by the waves; for the wind was contrary.
25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
And in the fourth watch of the night he came unto them, walking upon the sea.
26 А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
And when the disciples saw him walking on the sea, they were troubled, saying, It is a ghost; and they cried out for fear.
27 И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
But straightway Jesus spake unto them, saying, Be of good cheer; it is I; be not afraid.
28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
And Peter answered him and said, Lord, if it be thou, bid me come unto thee upon the waters.
29 А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
And he said, Come. And Peter went down from the boat, and walked upon the waters to come to Jesus.
30 Но като виждаше вятърът [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
But when he saw the wind, he was afraid; and beginning to sink, he cried out, saying, Lord, save me.
31 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
And immediately Jesus stretched forth his hand, and took hold of him, and saith unto him, O thou of little faith, wherefore didst thou doubt?
32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
And when they were gone up into the boat, the wind ceased.
33 А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
And they that were in the boat worshipped him, saying, Of a truth thou art the Son of God.
34 И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.
And when they had crossed over, they came to the land, unto Gennesaret.
35 И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;
And when the men of that place knew him, they sent into all that region round about, and brought unto him all that were sick;
36 и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
and they besought him that they might only touch the border of his garment: and as many as touched were made whole.
