Псалми 104

1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,

¡Bendice a Yahvé, alma mía! ¡Yahvé, Dios mío, cuán grande eres! Te has vestido de majestad y de belleza,

2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

envuelto en luz como en un manto. Extendiste el cielo como un cortinaje;

3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

construiste tu morada superior sobre las aguas, haces de las nubes tu carroza, cabalgas sobre las alas del viento.

4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;

A los vientos haces tus mensajeros, y ministros tuyos los relámpagos centellantes.

5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

Cimentaste la tierra sobre sus bases de suerte que no vacile jamás.

6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.

La habías cubierto con el océano como de un manto; las aguas se posaban sobre los montes.

7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг

Mas huyeron a un grito tuyo, —temblaron a la voz de tu trueno,

8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

surgieron los montes, bajaron los valles—, hasta el lugar que les habías destinado.

9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

Les fijaste un límite que no traspasarán, para que no vuelvan a cubrir la tierra.

10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

Haces correr en arroyos las fuentes que brotan entre los montes,

11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:

para que beban todas las bestias del campo y sacien su sed los asnos monteses.

12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.

A sus orillas posan las aves del cielo, que cantan entre el ramaje.

13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;

Desde tu morada riegas los montes; la tierra se sacia del fruto de tus obras.

14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

Produces el heno para los ganados, y las plantas que sirven al hombre, para que saque pan de la tierra,

15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

y vino que alegre el corazón del hombre; para que el aceite dé brillo a su rostro y el pan vigorice su corazón.

16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

Satúranse los árboles de Yahvé, los cedros del Líbano que Él plantó.

17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

Las aves anidan en ellos; en los abetos tiene su casa la cigüeña.

18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

Los altos montes dan refugio a los antílopes, las peñas, a los conejos.

19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.

Para señalar los tiempos, hiciste la luna; el sol conoce la hora de su ocaso.

20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

Mandas las tinieblas, y viene la noche; en ellas rondan todas las fieras de las selvas.

21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

Los leoncillos rugen en pos de la presa, e imploran de Dios el sustento;

22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

al salir el sol se retiran, y se tienden en sus madrigueras;

23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

y el hombre acude a su trabajo, a su labranza, hasta la tarde.

24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.

¡Cuán variadas son tus obras, oh Yahvé! Todo lo hiciste con sabiduría; llena está la tierra de tus riquezas.

25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.

Mira el mar, grande y anchuroso: allí un hormiguear sin número, de animales pequeños y grandes.

26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.

Allí transitan las naves, y ese leviatán que creaste para que en él juguetease.

27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

Todos esperan de Ti que a su tiempo les des el alimento.

28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,

Se lo das y ellos lo toman; al abrir Tú la mano se hartan de bienes.

29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

Si Tú escondes el rostro, desfallecen; si retiras Tú su aliento, expiran, y vuelven a su polvo.

30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

Cuando envías tu soplo, son creados, y renuevas la faz de la tierra.

31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

Sea eterna la gloria de Yahvé; gócese Yahvé en sus obras.

32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

Mira Él a la tierra, y ella tiembla; toca Él los montes, y humean.

33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

A Yahvé cantaré mientras viva; tañeré salmos a mi Dios mientras yo tenga el ser.

34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

Séanle gratos mis acentos! Yo en Yahvé me gozaré.

35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.

¡Sean quitados de la tierra los pecadores y no haya más impíos! ¡Bendice, alma mía, a Yahvé! ¡Hallelú Yah!