< 约伯记 4 >
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 人若想与你说话,你就厌烦吗? 但谁能忍住不说呢?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 你的言语曾扶助那将要跌倒的人; 你又使软弱的膝稳固。
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 但现在祸患临到你,你就昏迷, 挨近你,你便惊惶。
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 你的倚靠不是在你敬畏 神吗? 你的盼望不是在你行事纯正吗?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 请你追想:无辜的人有谁灭亡? 正直的人在何处剪除?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 神一出气,他们就灭亡; 神一发怒,他们就消没。
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 狮子的吼叫和猛狮的声音尽都止息; 少壮狮子的牙齿也都敲掉。
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 我暗暗地得了默示; 我耳朵也听其细微的声音。
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 那灵停住, 我却不能辨其形状; 有影像在我眼前。 我在静默中听见有声音说:
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 必死的人岂能比 神公义吗? 人岂能比造他的主洁净吗?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 何况那住在土房、根基在尘土里、 被蠹虫所毁坏的人呢?
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 他帐棚的绳索岂不从中抽出来呢? 他死,且是无智慧而死。
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.