诗篇 74

1 亚萨的训诲诗。 神啊，你为何永远丢弃我们呢？ 你为何向你草场的羊发怒，如烟冒出呢？

Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?

2 求你记念你古时所得来的会众， 就是你所赎、作你产业支派的， 并记念你向来所居住的锡安山。

Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

3 求你举步去看那日久荒凉之地， 仇敌在圣所中所行的一切恶事。

Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

4 你的敌人在你会中吼叫； 他们竖了自己的旗为记号。

Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

5 他们好像人扬起斧子， 砍伐林中的树。

Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

6 圣所中一切雕刻的， 他们现在用斧子锤子打坏了。

И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

7 他们用火焚烧你的圣所， 亵渎你名的居所，拆毁到地。

Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.

8 他们心里说：我们要尽行毁灭； 他们就在遍地把 神的会所都烧毁了。

Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

9 我们不见我们的标帜，不再有先知； 我们内中也没有人知道这灾祸要到几时呢！

Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.

10 神啊，敌人辱骂要到几时呢？ 仇敌亵渎你的名要到永远吗？

До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

11 你为什么缩回你的右手？ 求你从怀中伸出来，毁灭他们。

Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.

12 神自古以来为我的王， 在地上施行拯救。

А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

13 你曾用能力将海分开， 将水中大鱼的头打破。

Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

14 你曾砸碎鳄鱼的头， 把它给旷野的禽兽为食物。

Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

15 你曾分裂磐石，水便成了溪河； 你使长流的江河干了。

Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.

16 白昼属你，黑夜也属你； 亮光和日头是你所预备的。

Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

17 地的一切疆界是你所立的； 夏天和冬天是你所定的。

Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

18 耶和华啊，仇敌辱骂， 愚顽民亵渎了你的名，求你记念这事。

Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

19 不要将你斑鸠的性命交给野兽； 不要永远忘记你困苦人的性命。

Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.

20 求你顾念所立的约， 因为地上黑暗之处都满了强暴的居所。

Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

21 不要叫受欺压的人蒙羞回去； 要叫困苦穷乏的人赞美你的名。

Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

22 神啊，求你起来为自己伸诉！ 要记念愚顽人怎样终日辱骂你。

Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

23 不要忘记你敌人的声音； 那起来敌你之人的喧哗时常上升。

Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.