Job 11
1 Så tog Na'amatiten Zofar til Orde og sagde:
Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
2 "Skal en Ordgyder ej have Svar, skal en Mundheld vel have Ret?
Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3 Skal Mænd vel tie til din Skvalder, skal du spotte og ikke få Skam?
Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
4 Du siger: "Min Færd er lydeløs, og jeg er ren i hans Øjne!"
Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
5 Men vilde dog Gud kun tale, oplade sine Læber imod dig,
Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
6 kundgøre dig Visdommens Løndom, thi underfuld er den i Væsen; da vilde du vide, at Gud har glemt dig en Del af din Skyld!
И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7 Har du loddet Bunden i Gud og nået den Almægtiges Grænse?
Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
9 Den overgår Jorden i Vidde, er mere vidtstrakt end Havet.
Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10 Farer han frem og fængsler, stævner til Doms, hvem hindrer ham?
Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
11 Han kender jo Løgnens Mænd, Uret ser han og agter derpå,
Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
12 så tomhjernet Mand får Vid, og Vildæsel fødes til Menneske.
Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
13 Hvis du får Skik på dit Hjerte og breder dine Hænder imod ham,
Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
14 hvis Uret er fjern fra din Hånd, og Brøde ej bor i dit Telt,
Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15 ja, da kan du lydefri løfte dit Åsyn og uden at frygte stå fast,
Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
16 ja, da skal du glemme din Kvide, mindes den kun som Vand, der flød bort;
Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17 dit Liv skal overstråle Middagssolen, Mørket vorde som lyse Morgen.
Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
18 Tryg skal du være, fordi du har Håb; du ser dig om og går trygt til Hvile,
Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
19 du ligger uden at skræmmes op. Til din Yndest vil mange bejle.
Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 Men de gudløses Øjne vansmægter; ude er det med deres Tilflugt, deres Håb er blot at udånde Sjælen!
А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
