Ordsprogene 18

1 Særlingen søger et påskud, med vold og magt vil han strid.

Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

2 Tåben ynder ej Indsigt, men kun, at hans Tanker kommer for Lyset.

Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

3 Hvor Gudløshed kommer, kommer og Spot, Skam og Skændsel følges.

С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.

4 Ord i Mands Mund er dybe Vande, en rindende Bæk, en Visdomskilde.

Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.

5 Det er ilde at give en skyldig Medhold, så man afviser skyldfris Sag i Retten.

Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.

6 Tåbens Læber fører til Trætte, hans Mund råber højt efter Hug,

Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

7 Tåbens Mund er hans Våde, hans Læber en Snare for hans Liv.

Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

8 Bagtalerens Ord er som Lækkerbidskener, de synker dybt i Bugen.

Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

9 Den, der er efterladen i Gerning, er også Broder til Ødeland.

Немарливият в работата си Е брат на разсипника.

10 HERRENs Navn er et stærkt Tårn, den retfærdige løber derhen og bjærges.

Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.

11 Den riges Gods er hans faste Stad, og tykkes ham en knejsende Mur.

Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

12 Mands Hovmod går forud for Fald, Ydmyghed forud for Ære.

Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.

13 Om nogen svarer, førend han hører, regnes det ham til Dårskab og Skændsel.

Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

14 Mands Mod udholder Sygdom, men hvo kan bære en sønderbrudt Ånd?

Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?

15 Den forstandiges Hjerte vinder sig Kundskab, de vises Øre attrår Kundskab.

Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.

16 Gaver åbner et Menneske Vej og fører ham hen til de store.

Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

17 Den, der taler først i en Trætte har Ret, til den anden kommer og går ham efter.

Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

18 Loddet gør Ende på Trætter og skiller de stærkeste ad.

Жребието прекратява разприте, И решава между силите.

19 Krænket Broder er som en Fæstning, Trætter som Portslå for Borg.

Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.

20 Mands Bug mættes af Mundens Frugt, han mættes af Læbernes Grøde.

От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

21 Død og Liv er i Tungens Vold, hvo der tøjler den, nyder dens Frugt.

Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

22 Fandt man en Hustru, fandt man Lykken og modtog Nåde fra HERREN.

Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

23 Fattigmand beder og trygler, Rigmand svarer med hårde Ord.

Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

24 Med mange Fæller kan Mand gå til Grunde, men Ven kan overgå Broder i Troskab.

Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.