Ecclesiastes 5
1 Guard your steps when you go to God’s house; for to draw near to listen is better than to give the sacrifice of fools, for they do not know that they do evil.
Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.
2 Do not be rash with your mouth, and do not let your heart be hasty to utter anything before God; for God is in heaven, and you on earth. Therefore let your words be few.
Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;
3 For as a dream comes with a multitude of cares, so a fool’s speech with a multitude of words.
Защото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.
4 When you vow a vow to God, do not defer to pay it; for he has no pleasure in fools. Pay that which you vow.
Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.
5 It is better that you should not vow, than that you should vow and not pay.
По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
6 Do not allow your mouth to lead you into sin. Do not protest before the messenger that this was a mistake. Why should God be angry at your voice, and destroy the work of your hands?
Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?
7 For in the multitude of dreams there are vanities, as well as in many words; but you must fear God.
Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.
8 If you see the oppression of the poor, and the violent taking away of justice and righteousness in a district, do not marvel at the matter, for one official is eyed by a higher one, and there are officials over them.
Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.
9 Moreover the profit of the earth is for all. The king profits from the field.
При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.
10 He who loves silver shall not be satisfied with silver, nor he who loves abundance, with increase. This also is vanity.
Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.
11 When goods increase, those who eat them are increased; and what advantage is there to its owner, except to feast on them with his eyes?
Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?
12 The sleep of a laboring man is sweet, whether he eats little or much; but the abundance of the rich will not allow him to sleep.
Сънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.
13 There is a grievous evil which I have seen under the sun: wealth kept by its owner to his harm.
има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;
14 Those riches perish by misfortune, and if he has fathered a son, there is nothing in his hand.
И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.
15 As he came out of his mother’s womb, naked shall he go again as he came, and shall take nothing for his labor, which he may carry away in his hand.
Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.
16 This also is a grievous evil, that in all points as he came, so shall he go. And what profit does he have who labors for the wind?
Още и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?
17 All his days he also eats in darkness, he is frustrated, and has sickness and wrath.
Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.
18 Behold, that which I have seen to be good and proper is for one to eat and to drink, and to enjoy good in all his labor, in which he labors under the sun, all the days of his life which God has given him; for this is his portion.
Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.
19 Every man also to whom God has given riches and wealth, and has given him power to eat of it, and to take his portion, and to rejoice in his labor—this is the gift of God.
И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.
20 For he shall not often reflect on the days of his life, because God occupies him with the joy of his heart.
Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.
