Hebrews 10
1 For the law, having a shadow of the good to come, not the very image of the things, can never with the same sacrifices year by year, which they offer continually, make perfect those who draw near.
Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.
2 Or else would not they have ceased to be offered, because the worshipers, having been once cleansed, would have had no more consciousness of sins?
Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.
3 But in those sacrifices there is a yearly reminder of sins.
Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.
4 For it is impossible that the blood of bulls and goats should take away sins.
Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.
5 Therefore when he comes into the world, he says, “You did not desire sacrifice and offering, but you prepared a body for me.
Затова Христос, като влиза в света, казва:
6 You had no pleasure in whole burnt offerings and sacrifices for sin.
Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.
7 Then I said, ‘Behold, I have come (in the scroll of the book it is written of me) to do your will, O God.’”
Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже".
8 Previously saying, “Sacrifices and offerings and whole burnt offerings and sacrifices for sin you did not desire, neither had pleasure in them” (those which are offered according to the law),
Като казва първо: " Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),
9 then he has said, “Behold, I have come to do your will.” He takes away the first, that he may establish the second,
после казва: " Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.
10 by which will we have been sanctified through the offering of the body of Jesus Christ once for all.
С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло еднаж за винаги.
11 Every priest indeed stands day by day serving and offering often the same sacrifices, which can never take away sins,
И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;
12 but he, when he had offered one sacrifice for sins forever, sat down on the right hand of God,
но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога.
13 from that time waiting until his enemies are made the footstool of his feet.
та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.
14 For by one offering he has perfected forever those who are being sanctified.
Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.
15 The Holy Spirit also testifies to us, for after saying,
А и Светия Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал:
16 “This is the covenant that I will make with them after those days,” says the Lord, “I will put my laws on their heart, I will also write them on their mind;” then he says,
"Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърдцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя:
17 “I will remember their sins and their iniquities no more.”
"И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".
18 Now where remission of these is, there is no more offering for sin.
А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.
19 Having therefore, brothers, boldness to enter into the holy place by the blood of Jesus,
И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,
20 by the way which he dedicated for us, a new and living way, through the veil, that is to say, his flesh,
през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,
21 and having a great priest over God’s house,
и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 let’s draw near with a true heart in fullness of faith, having our hearts sprinkled from an evil conscience and having our body washed with pure water,
нека пристъпваме с искрено сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест ( Или: Поръсена от нечиста съвест ) и с тяло измито в чиста вода;
23 let’s hold fast the confession of our hope without wavering; for he who promised is faithful.
нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;
24 Let’s consider how to provoke one another to love and good works,
и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,
25 not forsaking our own assembling together, as the custom of some is, but exhorting one another, and so much the more as you see the Day approaching.
като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
26 For if we sin willfully after we have received the knowledge of the truth, there remains no more a sacrifice for sins,
Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27 but a certain fearful expectation of judgment, and a fierceness of fire which will devour the adversaries.
но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
28 A man who disregards Moses’ law dies without compassion on the word of two or three witnesses.
Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;
29 How much worse punishment do you think he will be judged worthy of who has trodden under foot the Son of God, and has counted the blood of the covenant with which he was sanctified an unholy thing, and has insulted the Spirit of grace?
тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30 For we know him who said, “Vengeance belongs to me. I will repay,” says the Lord. Again, “The Lord will judge his people.”
Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
31 It is a fearful thing to fall into the hands of the living God.
Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.
32 But remember the former days, in which, after you were enlightened, you endured a great struggle with sufferings:
Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,
33 partly, being exposed to both reproaches and oppressions, and partly, becoming partakers with those who were treated so.
кога опозорявани с хули и оскръбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.
34 For you both had compassion on me in my chains and joyfully accepted the plundering of your possessions, knowing that you have for yourselves a better possession and an enduring one in the heavens.
Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.
35 Therefore do not throw away your boldness, which has a great reward.
И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.
36 For you need endurance so that, having done the will of God, you may receive the promise.
Защото ви е нуждно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
37 “In a very little while, he who comes will come and will not wait.
"Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.
38 But the righteous one will live by faith. If he shrinks back, my soul has no pleasure in him.”
А който е праведен пред Мене ( Гръцки: Моя праведник ), ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".
39 But we are not of those who shrink back to destruction, but of those who have faith to the saving of the soul.
Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.
