Matthew 13
1 On that day Jesus went out of the house and sat by the seaside.
В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.
2 Great multitudes gathered to him, so that he entered into a boat and sat; and all the multitude stood on the beach.
И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.
3 He spoke to them many things in parables, saying, “Behold, a farmer went out to sow.
И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;
4 As he sowed, some seeds fell by the roadside, and the birds came and devoured them.
и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Others fell on rocky ground, where they did not have much soil, and immediately they sprang up, because they had no depth of earth.
А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 When the sun had risen, they were scorched. Because they had no root, they withered away.
и като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.
7 Others fell among thorns. The thorns grew up and choked them.
Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.
8 Others fell on good soil and yielded fruit: some one hundred times as much, some sixty, and some thirty.
А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9 He who has ears to hear, let him hear.”
Който има уши [да слуша], нека слуша.
10 The disciples came, and said to him, “Why do you speak to them in parables?”
Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11 He answered them, “To you it is given to know the mysteries of the Kingdom of Heaven, but it is not given to them.
А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12 For whoever has, to him will be given, and he will have abundance; but whoever does not have, from him will be taken away even that which he has.
Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
13 Therefore I speak to them in parables, because seeing they do not see, and hearing, they do not hear, neither do they understand.
Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.
14 In them the prophecy of Isaiah is fulfilled, which says, ‘By hearing you will hear, and will in no way understand; Seeing you will see, and will in no way perceive;
На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15 for this people’s heart has grown callous, their ears are dull of hearing, and they have closed their eyes; or else perhaps they might perceive with their eyes, hear with their ears, understand with their heart, and would turn again, and I would heal them.’
Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля”.
16 “But blessed are your eyes, for they see; and your ears, for they hear.
А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.
17 For most certainly I tell you that many prophets and righteous men desired to see the things which you see, and did not see them; and to hear the things which you hear, and did not hear them.
Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18 “Hear, then, the parable of the farmer.
Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.
19 When anyone hears the word of the Kingdom and does not understand it, the evil one comes and snatches away that which has been sown in his heart. This is what was sown by the roadside.
При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя.
20 What was sown on the rocky places, this is he who hears the word and immediately with joy receives it;
А посяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;
21 yet he has no root in himself, but endures for a while. When oppression or persecution arises because of the word, immediately he stumbles.
корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.
22 What was sown among the thorns, this is he who hears the word, but the cares of this age (aiōn g165) and the deceitfulness of riches choke the word, and he becomes unfruitful.
А посяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден. (aiōn g165)
23 What was sown on the good ground, this is he who hears the word and understands it, who most certainly bears fruit and produces, some one hundred times as much, some sixty, and some thirty.”
А посяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
24 He set another parable before them, saying, “The Kingdom of Heaven is like a man who sowed good seed in his field,
Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 but while people slept, his enemy came and sowed darnel weeds also among the wheat, and went away.
но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26 But when the blade sprang up and produced grain, then the darnel weeds appeared also.
А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 The servants of the householder came and said to him, ‘Sir, did not you sow good seed in your field? Where did these darnel weeds come from?’
А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?
28 “He said to them, ‘An enemy has done this.’ “The servants asked him, ‘Do you want us to go and gather them up?’
Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
29 “But he said, ‘No, lest perhaps while you gather up the darnel weeds, you root up the wheat with them.
А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
30 Let both grow together until the harvest, and in the harvest time I will tell the reapers, “First, gather up the darnel weeds, and bind them in bundles to burn them; but gather the wheat into my barn.”’”
Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
31 He set another parable before them, saying, “The Kingdom of Heaven is like a grain of mustard seed which a man took, and sowed in his field,
Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
32 which indeed is smaller than all seeds. But when it is grown, it is greater than the herbs and becomes a tree, so that the birds of the air come and lodge in its branches.”
което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.
33 He spoke another parable to them. “The Kingdom of Heaven is like yeast which a woman took and hid in three measures of meal, until it was all leavened.”
Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
34 Jesus spoke all these things in parables to the multitudes; and without a parable, he did not speak to them,
Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;
35 that it might be fulfilled which was spoken through the prophet, saying, “I will open my mouth in parables; I will utter things hidden from the foundation of the world.”
за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”.
36 Then Jesus sent the multitudes away, and went into the house. His disciples came to him, saying, “Explain to us the parable of the darnel weeds of the field.”
Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
37 He answered them, “He who sows the good seed is the Son of Man,
А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38 the field is the world, the good seeds are the children of the Kingdom, and the darnel weeds are the children of the evil one.
нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
39 The enemy who sowed them is the devil. The harvest is the consummation of the age (aiōn g165), and the reapers are angels.
неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. (aiōn g165)
40 As therefore the darnel weeds are gathered up and burned with fire; so will it be at the consummation of this age (aiōn g165).
И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. (aiōn g165)
41 The Son of Man will send out his angels, and they will gather out of his Kingdom all things that cause stumbling and those who do iniquity,
Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
42 and will cast them into the furnace of fire. There will be weeping and gnashing of teeth.
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 Then the righteous will shine like the sun in the Kingdom of their Father. He who has ears to hear, let him hear.
Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши [да слуша], нека слуша.
44 “Again, the Kingdom of Heaven is like treasure hidden in the field, which a man found and hid. In his joy, he goes and sells all that he has and buys that field.
Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.
45 “Again, the Kingdom of Heaven is like a man who is a merchant seeking fine pearls,
Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,
46 who having found one pearl of great price, he went and sold all that he had and bought it.
и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.
47 “Again, the Kingdom of Heaven is like a dragnet that was cast into the sea and gathered some fish of every kind,
Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,
48 which, when it was filled, fishermen drew up on the beach. They sat down and gathered the good into containers, but the bad they threw away.
и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
49 So it will be in the consummation of the age (aiōn g165). The angels will come and separate the wicked from among the righteous,
Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ща отлъчат нечестивите измежду праведните, (aiōn g165)
50 and will cast them into the furnace of fire. There will be weeping and gnashing of teeth.”
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,
51 Jesus said to them, “Have you understood all these things?” They answered him, “Yes, Lord.”
[Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.
52 He said to them, “Therefore every scribe who has been made a disciple in the Kingdom of Heaven is like a man who is a householder, who brings out of his treasure new and old things.”
А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
53 When Jesus had finished these parables, he departed from there.
Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.
54 Coming into his own country, he taught them in their synagogue, so that they were astonished and said, “Where did this man get this wisdom and these mighty works?
И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и и тия велики дела?
55 Is not this the carpenter’s son? Is not his mother called Mary, and his brothers James, Joses, Simon, and Judas?
Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?
56 Are not all of his sisters with us? Where then did this man get all of these things?”
И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?
57 They were offended by him. But Jesus said to them, “A prophet is not without honor, except in his own country and in his own house.”
И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.
58 He did not do many mighty works there because of their unbelief.
И не извърши там много велики дела, поради неверието им.
