Job 24
1 But why have the seasons been hidden from the Lord,
Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
2 while the ungodly have passed over the bound, carrying off the flock with the shepherd?
Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
3 They have led away, the ass of the fatherless, and taken the widow's ox for a pledge.
Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
4 They have turned aside the weak from the right way: and the meek of the earth have hidden themselves together.
Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
5 And they have departed like asses in the field, having gone forth on my account according to their own order: his bread is sweet to [his] little ones.
Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
6 They have reaped a field that was not their own before the time: the poor have laboured in the vineyards of the ungodly without pay and without food.
Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
7 They have caused many naked to sleep without clothes, and they have taken away the covering of their body.
Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
8 They are wet with the drops of the mountains: they have embraced the rock, because they had no shelter.
Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9 They have snatched the fatherless from the breast, and have afflicted the outcast.
Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
10 And they have wrongfully caused [others] to sleep without clothing, and taken away the morsel of the hungry.
Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11 They have unrighteously laid wait in narrow places, and have not known the righteous way.
Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12 Who have cast forth [the] poor from the city and their own houses, and the soul of the children has groaned aloud.
Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13 Why then has he not visited these? forasmuch as they were upon the earth, and took no notice, and they knew not the way of righteousness, neither have they walked in their [appointed] paths?
Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14 But having known their works, he delivered them into darkness: and in the night one will be as a thief:
Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15 and the eye of the adulterer has watched [for] the darkness, saying, Eye shall not perceive me, and he puts a covering on his face.
Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16 In darkness he digs through houses: by day they conceal themselves securely: they know not the light.
В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17 For the morning is to them all [as] the shadow of death, for [each] will be conscious of the terror of the shadow of death.
Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18 He is swift on the face of the water: let his portion be cursed on the earth; and let their plants be laid bare.
Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
19 [Let them be] withered upon the earth; for they have plundered the sheaves of the fatherless. (Sheol h7585)
Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните. (Sheol h7585)
20 Then is his sin brought to remembrance, and he vanishes like a vapor of dew: but let what he has done be recompensed to him, and let every unrighteous one be crushed like rotten wood.
Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21 For he has not treated the barren woman well, and has had no pity on a feeble woman.
Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
22 And in wrath he has overthrown the helpless: therefore when he has arisen, [a man] will not feel secure of his own life.
Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23 When he has fallen sick, let him not hope to recover: but let him perish by disease.
Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
24 For his exaltation has hurt many; but he has withered as mallows in the heat, or as an ear of corn falling off of itself from the stalk.
Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
25 But if not, who is he that says I speak falsely, and will make my words of no account?
И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
