Psalms 10
1 Why stand you afar off, O Lord? [why] do you overlook [us] in times of need, in affliction?
(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?
2 While the ungodly one acts proudly, the poor is hotly pursued: [the wicked] are taken in the crafty counsels which they imagine.
Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.
3 Because the sinner praises himself for the desires of his heart; and the unjust one blesses himself.
Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
4 The sinner has provoked the Lord: according to the abundance of his pride he will not seek after [him]: God is not before him.
Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
5 His ways are profane at all times; your judgments are removed from before him: he will gain the mastery over all his enemies.
Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.
6 For he has said in his heart, I shall not be moved, [continuing] without evil from generation to generation.
Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.
7 Whose mouth is full of cursing, and bitterness, and fraud: under his tongue are trouble and pain.
Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
8 He lies in wait with rich [men] in secret places, in order to kill the innocent: his eyes are set against the poor.
Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
9 He lies in wait in secret as a lion in his den: he lies in wait to ravish the poor, to ravish the poor when he draws him [after him]: he will bring him down in his snare.
Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
10 He will bow down and fall when he has mastered the poor.
Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.
11 For he has said in his heart, God has forgotten: he has turned away his face so as never to look.
Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
12 Arise, O Lord God; let your hand be lifted up: forget not the poor.
Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
13 Therefore, has the wicked provoked God? for he has said in his heart, He will not require [it].
Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?
14 You see [it]; for you do observe trouble and wrath, to deliver them into your hands: the poor has been left to you; you were a helper to the orphan.
Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
15 Break you the arm of the sinner and wicked man: his sin shall be sought for, and shall not be found.
Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
16 The Lord shall reign for ever, even for ever and ever: you Gentiles shall perish out his land.
Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
17 The Lord has heard the desire of the poor: your ear has inclined to the preparation of their heart;
Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
18 to plead for the orphan and afflicted, that man may no more boast upon the earth.
За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
