Lamentations 5
1 Remember, LORD, what has come on us. Look, and see our disgrace.
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Our inheritance is turned over to strangers, our houses to foreigners.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 We are orphans and fatherless. Our mothers are like widows.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 We have to pay for a drink of water; our wood is sold to us.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Our pursuers are on our necks; we are weary, and have no rest.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 We have submitted to the Egyptians and to the Assyrians, to get enough bread.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Our fathers sinned, and are no more; but we have borne their iniquities.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Servants rule over us: There is none to deliver us out of their hand.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 We get our bread at the peril of our lives, because of the sword in the wilderness.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Our skin is hot like an oven, because of the burning heat of famine.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 They raped the women in Zion, the virgins in the cities of Judah.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Princes were hung by their hands; elders were shown no respect.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 The young men grind at the mill; the boys stagger under loads of wood.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 The elders have gone from the gate, the young men from their music.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 The joy of our heart has ceased; our dancing is turned into mourning.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 The crown is fallen from our head; woe to us, for we have sinned.
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 For this our heart is faint; for these things our eyes grow dim.
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 For the mountain of Zion, which is desolate; the foxes walk on it.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 But you, LORD, abide forever; your throne is from generation to generation.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Why do you keep on forgetting us? Why do you forsake us so long?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Restore us to you, LORD, and we shall be restored; renew our days as in former times,
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 unless you have completely rejected us and are angry with us beyond measure.
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
