Job 14
1 “Man, who is born of a woman, is of few days, and full of trouble.
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 He grows up like a flower, and is cut down. He also flees like a shadow, and doesn’t continue.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 Do you open your eyes on such a one, and bring me into judgment with you?
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Who can bring a clean thing out of an unclean? Not one.
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Seeing his days are determined, the number of his months is with you, and you have appointed his bounds that he can’t pass.
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Look away from him, that he may rest, until he accomplishes, as a hireling, his day.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 “For there is hope for a tree if it is cut down, that it will sprout again, that the tender branch of it will not cease.
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Though its root grows old in the earth, and its stock dies in the ground,
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 yet through the scent of water it will bud, and sprout boughs like a plant.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 But man dies, and is laid low. Yes, man gives up the spirit, and where is he?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 As the waters fail from the sea, and the river wastes and dries up,
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 so man lies down and doesn’t rise. Until the heavens are no more, they will not awake, nor be roused out of their sleep.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 “Oh that you would hide me in Sheol, that you would keep me secret until your wrath is past, that you would appoint me a set time and remember me! (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 If a man dies, will he live again? I would wait all the days of my warfare, until my release should come.
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 You would call, and I would answer you. You would have a desire for the work of your hands.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 But now you count my steps. Don’t you watch over my sin?
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 My disobedience is sealed up in a bag. You fasten up my iniquity.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 “But the mountain falling comes to nothing. The rock is removed out of its place.
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 The waters wear the stones. The torrents of it wash away the dust of the earth. So you destroy the hope of man.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 You forever prevail against him, and he departs. You change his face, and send him away.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 His sons come to honor, and he doesn’t know it. They are brought low, but he doesn’t perceive it of them.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 But his flesh on him has pain, and his soul within him mourns.”
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
