Psalms 137

1 By the rivers of Babylon, there we sat down. Yes, we wept, when we remembered Zion.

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 On the willows in that land, we hung up our harps.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 For there, those who led us captive asked us for songs. Those who tormented us demanded songs of joy: “Sing us one of the songs of Zion!”

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 How can we sing the LORD’s song in a foreign land?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 If I forget you, Jerusalem, let my right hand forget its skill.

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 Let my tongue stick to the roof of my mouth if I don’t remember you, if I don’t prefer Jerusalem above my chief joy.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 Remember, LORD, against the children of Edom in the day of Jerusalem, who said, “Raze it! Raze it even to its foundation!”

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 Daughter of Babylon, doomed to destruction, he will be happy who repays you, as you have done to us.

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 Happy shall he be, who takes and dashes your little ones against the rock.

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!