Ecclésiaste 10
1 Des mouches venimeuses corrompent, font tourner l’huile du parfumeur; Un peu de folie a plus de poids que sagesse et honneur.
Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
2 Le sage a le cœur à droite, le cœur du sot est à gauche.
Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
3 Aussi bien, dans la voie où se dirige le sot, l’intelligence lui fait défaut: il révèle à tous qu’il est sot.
Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
4 Si la mauvaise humeur du souverain fait explosion contre toi, ne quitte pas ta place; car la douceur atténue de grandes offenses.
Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
5 Il est un abus que j’ai observé sous le soleil et qui a l’air d’une inadvertance échappée au souverain:
Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
6 la folie est appelée à de hautes situations, et des gens considérables demeurent dans un rang inférieur.
Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
7 J’Ai vu des esclaves à cheval, et des grands allant à pied comme des esclaves.
Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
8 Celui qui creuse une fosse y tombe; celui qui renverse une clôture, le serpent le mord.
Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
9 Celui qui extrait des pierres peut se faire du mal; celui qui fend du bois s’expose à quelque danger.
Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
10 Si on a laissé s’émousser le fer, n’en affile-t-on pas le tranchant pour lui rendre sa force? Ainsi le véritable instrument du succès, c’est la sagesse.
Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
11 Si le serpent mord faute d’incantations, il n’y a point de profit pour le charmeur.
Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
12 Les paroles du sage éveillent la sympathie; les lèvres du sot causent sa perte.
Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
13 Le début de ses paroles est sottise, la conclusion de son discours est méchante insanité.
Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
14 Le sot a beau multiplier son verbiage: nul homme ne sait ce qui sera; qui pourrait lui dire d’avance ce qui arrivera après lui?
Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
15 Le mal que se donnent les sots les exténue, tellement qu’ils ne savent trouver le chemin de la ville.
Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
16 Malheureux pays, si ton roi est un esclave; et si les grands font ripaille dès le matin!
Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
17 Heureux pays, si ton roi est un fils de nobles et si les grands mangent à l’heure voulue, pour prendre des forces et non par goût de la boisson!
Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
18 L’Indolence est cause que la charpente s’effondre; les mains nonchalantes que la pluie pénètre dans la maison.
От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
19 Pour se mettre en joie, on organise des festins; le vin égaie la vie, et l’argent répond à tout.
Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
20 Ne maudis pas le roi même en pensée; au fond de ta chambre à coucher, ne maudis par le riche, car l’oiseau du ciel transmettrait le son de ta voix et la gent ailée rapporterait les propos.
Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
