Ecclésiaste 10
1 Les mouches mortes font puer [et] bouillonner les parfums du parfumeur; [et] un peu de folie [produit le même effet] à l'égard de celui qui est estimé pour sa sagesse, et pour sa gloire.
Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
2 Le sage a le cœur à sa droite, mais le fou a le cœur à sa gauche.
Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
3 Et même quand le fou se met en chemin, le sens lui manque; et il dit de chacun: Il est fou.
Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
4 Si l'esprit de celui qui domine s'élève contre toi, ne sors point de ta condition; car la douceur fait pardonner de grandes fautes.
Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
5 Il y a un mal que j'ai vu sous le soleil, comme une erreur qui procède du Prince;
Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
6 C'est que la folie est mise aux plus hauts lieux, et que les riches sont assis en un lieu bas.
Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
7 J'ai vu les serviteurs à cheval, et les Seigneurs aller à pied, comme des serviteurs.
Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
8 Celui qui creuse la fosse, y tombera; et celui qui coupe la haie, le serpent le mordra.
Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
9 Celui qui remue des pierres hors de leur place, en sera blessé; et celui qui fend du bois, en sera en danger.
Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
10 Si le fer est émoussé, et qu'on n'en ait point fourbi la lame, il surmontera même la force; mais la sagesse est une adresse excellente.
Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
11 Si le serpent mord sans faire du bruit, le médisant ne vaut pas mieux.
Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
12 Les paroles de la bouche du sage ne sont que grâce; mais les lèvres du fou le réduisent à néant.
Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
13 Le commencement des paroles de sa bouche est une folie; et les dernières paroles de sa bouche sont une mauvaise sottise.
Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
14 Or le fou entasse beaucoup de paroles; [et toutefois] l'homme ne sait point ce qui arrivera; et qui est-ce qui lui déclarera ce qui sera après lui?
Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
15 Le travail des fous ne fait que les fatiguer, et [pas un d'eux] ne sait trouver le chemin pour arriver à la ville.
Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
16 Malheur à toi, terre, quand ton Roi est jeune, et quand tes Gouverneurs mangent dès le matin!
Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
17 Que tu es heureuse, ô terre! quand ton Roi est de race illustre, et que tes Gouverneurs mangent quand il en est temps, pour leur réfection, et non par débauche!
Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
18 A cause des mains paresseuses le plancher s'affaisse, et à cause des mains lâches, la maison a des gouttières.
От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
19 On apprête la viande pour se réjouir, et le vin réjouit les vivants; mais l'argent répond de tout.
Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
20 Ne dis point mal du Roi, non pas même dans ta pensée; ne dis point aussi mal du riche dans la chambre où tu couches; car les oiseaux des cieux en porteraient la voix, et ce qui vole en porterait les nouvelles.
Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
