Klagelieder 3

1 Ich bin der Mann, der Elend sah unter der Rute seines Grimms.

Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

2 Mich hat er getrieben und geführt in Finsternis und tiefes Dunkel.

Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

3 Ja, gegen mich kehrt er immer auf neue den ganzen Tag seine Hand.

Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

4 Aufgerieben hat er mein Fleisch und meine Haut, meine Gebeine zerbrochen,

Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

5 rings um mich aufgebaut Gift und Drangsal,

Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.

6 mich in tiefe Finsternis versetzt wie in der Urzeit Verstorbene.

Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

7 Er hat mich ummauert ohne Ausweg, meine Ketten beschwert;

Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.

8 ob ich auch schreie und rufe, er hemmt mein Gebet,

Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

9 vermauerte meine Wege mit Quadern, verstörte meine Pfade.

Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

10 Ein lauernder Bär war er mir, ein Löwe im Hinterhalt.

Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

11 Er hat meine Wege in die Irre geführt und mich zerrissen, mich verödet gemacht,

Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.

12 hat seinen Bogen gespannt und mich aufgestellt als Ziel für den Pfeil,

Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.

13 in meine Nieren gesandt seines Köchers Söhne.

Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

14 Ich ward zum Gelächter für alle Völker, ihr Spottlied den ganzen Tag.

Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

15 Er sättigte mich mit Bitternissen, berauschte mich mit Wermut

Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.

16 und ließ meine Zähne Kiesel zermalmen, mich in Asche mich wälzen.

При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

17 Du raubtest meiner Seele den Frieden, ich vergaß des Glücks

Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

18 und sprach: dahin ist meine Lebenskraft, mein Vertrauen auf Jahwe.

И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.

19 Gedenke meines Elends und meiner Irrsal, des Wermuts und des Gifts!

Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

20 Es gedenkt, es gedenkt und ist gebeugt in mir meine Seele.

Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

21 Dies will ich zu Herzen nehmen, darum will ich hoffen:

Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;

22 Jahwes Gnaden sind ja noch nicht aus, sein Erbarmen ja nicht zu Ende;

Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

23 jeden Morgen ist es neu, groß ist deine Treue!

Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

24 Mein Teil ist Jahwe, spricht meine Seele, darum will ich auf ihn hoffen.

Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.

25 Gütig ist Jahwe gegen die, so auf ihn harren, gegen die Seele, die ihn sucht.

Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.

26 Gut ist's, schweigend zu harren auf die Hilfe Jahwes.

Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.

27 Gut ist's dem Manne, zu tragen das Joch in seiner Jugend.

Добро е за човека да носи хомот в младостта си.

28 Er sitze einsam und schweige, weil er's ihm auferlegt.

Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.

29 Er berühre mit seinem Munde den Staub, vielleicht ist noch Hoffnung;

Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

30 biete dem, der ihn schlägt, die Wange, werde mich Schmach gesättigt.

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

31 Denn nicht auf ewig verstößt der Herr.

Защото Господ не отхвърля до века.

32 sondern, wenn er betrübt hat, so erbarmt er sich wieder nach der Fülle seiner Gnade.

Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

33 Denn er plagt nicht aus Lust und betrübt die Menschenkinder.

Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.

34 Daß man unter die Füße tritt alle Gefangenen des Landes,

Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

35 das Recht eines Mannes beugt vor dem Antlitz des Höchsten,

Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,

36 eines Menschen Streitsache verdreht, - sollte das der Herr nicht sehn?

Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.

37 Wer ist, der da sprach, und es geschah, ohne daß der Herr es geboten?

Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

38 Geht nicht aus dem Munde des Höchsten hervor das Böse und das Gute?

Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

39 Was seufzt der Mensch, so lang er lebt? Ein jeder seufze über seine Sünden!

Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

40 Laßt uns unsern Wandel prüfen und erforschen und zu Jahwe uns bekehren!

Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

41 Laßt uns Herz und Hände erheben zu Gott im Himmel!

Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:

42 Wir haben gesündigt und sind ungehorsam gewesen, du hast nicht vergeben,

Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

43 hast dich verhüllt in Zorn und uns verfolgt, gemordet ohne Erbarmen,

Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

44 hast dich in Gewölk verhüllt, daß kein Gebet hindurchdrang.

Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

45 Zu Kehricht und Abscheu machtest du uns inmitten der Völker.

Направил си ни като помия и смет всред племената.

46 Ihren Mund rissen auf über uns alle unsere Feinde.

Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

47 Grauen und Grube ward uns zu teil, Verwüstung und Verderben.

Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

48 Ströme Wassers thränt mein Auge über das Verderben der Tochter meines Volks.

Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

49 Ruhelos fließt mein Auge ohne Aufhören,

Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.

50 bis daß herniederschaue und darein sehe Jahwe vom Himmel.

Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

51 Meine Thräne zehrt an meiner Seele um alle Töchter meiner Stadt.

Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

52 Mich jagten, jagten wie einen Vogel die, so mir grundlos feind sind,

Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

53 machten in der Grube mein Leben verstummen und warfen Steine auf mich.

Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

54 Wasser strömte über mein Haupt; ich dachte: ich bin verloren!

Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

55 Ich rief deinen Namen, Jahwe, aus tief unterster Grube.

Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

56 Du hörtest mein Rufen: “Verschließe dein Ohr nicht; komm mich zu erquicken, mir zu helfen!”

Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

57 Du warst nahe, als ich dich rief, sprachst: “Sei getrost!”

Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.

58 Du führtest, o Herr, meine Sache, erlöstest mein Leben.

Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

59 Du hast, o Jahwe, meine Unterdrückung gesehn, hilf mir zu meinem Recht!

Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

60 Du hast all' ihre Rachgier gesehn, all' ihre Pläne wider mich,

Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

61 hast ihr Schmähen gehört, o Jahwe, all' ihre Pläne wider mich,

Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

62 die Reden meiner Widersacher und ihr stetes Trachten wider mich.

Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.

63 Schau, ob sie sitzen oder aufstehen, ich bin ihr Spottlied!

Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

64 Du wirst ihnen lohnen, Jahwe, nach ihrer Hände Werk,

Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

65 wirst ihr Herz verstocken - dein Fluch über sie!

Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

66 Du wirst sie im Zorn verfolgen und vertilgen unter Jahwes Himmel weg!

Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.