Sprueche 5
1 Mein Sohn, merke auf meine Weisheit, neige meiner Einsicht dein Ohr,
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 daß du Überlegung bewahrst, und deine Lippen Erkenntnis behalten.
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Denn von Honigseim triefen die Lippen der Fremden, und glätter als Öl ist ihr Gaumen.
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 Aber zuletzt ist sie bitter wie Wermut, scharf wie ein zweischneidiges Schwert.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 Daß sie ja den Pfad des Lebens verfehle, schweifen ihre Geleise, sie weiß nicht wohin.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Nun denn, ihr Söhne, gehorcht mir und weicht nicht ab von den Reden meines Mundes.
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Laß deinen Weg fern von ihr sein und nahe dich nicht der Thür ihres Hauses,
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 daß du nicht anderen deine Jugendblüte preisgebest und deine Jahre einem Grausamen,
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 daß sich nicht Fremde von deinem Vermögen sättigen, und der Ertrag deiner Mühen nicht in das Haus eines Auswärtigen komme,
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 und du zuletzt stöhnen müssest, wenn dir Leib und Fleisch hinschwinden,
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 und sprechen müssest: Ach! daß ich Zucht gehaßt habe, und mein Herz die Rüge verschmäht hat!
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 daß ich nicht der Stimme meiner Lehrer gehorcht und denen, die mich unterwiesen, mein Ohr nicht geneigt habe!
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 Fast wäre ich völlig ins Unglück geraten inmitten der Versammlung und der Gemeinde.
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Trinke Wasser aus deiner Zisterne und was aus deinem Brunnen hervorquillt.
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Sollen deine Quellen nach außen überfließen, deine Wasserbäche auf die freien Plätze?
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Dir allein müssen sie gehören und nicht Fremden neben dir.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Dein Born sei gesegnet, daß du Freude habest vom Weibe deiner Jugend.
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 Die liebliche Hinde und anmutige Gazelle ihre Brüste mögen dich allezeit berauschen; durch ihre Liebe mögest du immerdar in Taumel geraten.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 Warum aber, mein Sohn, wolltest du durch eine Fremde in Taumel geraten und den Busen einer Auswärtigen umarmen?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Denn eines jeden Wege liegen klar vor den Augen Jahwes, und alle ihre Geleise bahnet er.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Die eignen Verschuldungen fangen ihn, den Gottlosen, und durch die Stricke seiner Sünde wird er festgehalten.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Sterben wird er aus Mangel an Zucht und ob seiner großen Narrheit wird er hintaumeln.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
