Maatoosa 26
1 Yesuusi ha timirttiya ubbaa wurssida wode ba tamaaretakko,
Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:
2 “Nam77u gallasappe guye, Faasika Baale bonchchiya gallas gideyssa ereeta. He gallas Asa Na7ay masqaliya bolla kaqettanaw asa kushen aadhdhi imettana” yaagis.
Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.
3 He wode kahine halaqatinne cimati, Qayyaafa giya kahine halaqaa keethan shiiqidi,
Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,
4 asi eronna Yesuusa oykkidi, wodhanaw maqettidosona.
и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;
5 Shin entti, “Asay ooshshi kessonna mela gidi, Faasika bonchchiya gallas hessa oothoko” yaagidosona.
но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.
6 Yesuusi Bitaaniya kataman baro harggida Simoona son de7ees.
А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,
7 Yesuusi imatuwa bolla de7ishin issi maccasiya albasxiroose philqqaaxe kumetha daro al77o shitto ekka yada Yesuusa huu7en tigasu.
приближи се до Него една жена, която имаше алвастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.
8 Shin Yesuusa tamaareti hessa be7idi hanqettidi, “Ha shittoy coo iitey aybisse?
А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?
9 Ha shittoy al77o gaten bayzettidi, miishey manqotas imettanaw dandda7ettees” yaagidosona.
Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.
10 Yesuusi entti geyssa eridi, enttako, “Ha maccasiw ays waaysetii? Iya taw lo77obaa oothasu.
Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.
11 Manqoti ubba wode hinttera daana. Shin taani hinttera ubba wode de7ikke.
Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.
12 Iya ha shittuwa ta bolla tigidayssi tana mooganaw giigisanaassa.
Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.
13 Taani hinttew tuma odays; biitta ubban ha Wonggelay sabbakettiya bessan awunkka, asay iyo hassayana mela iya oothidayssi odettana” yaagis.
Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.
14 He wode tammanne nam77u Yesuusa tamaaretappe issoy Asqoroota Yihuda geetetteyssi kahine halaqatakko,
Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:
15 bidi, “Taani hinttew Yesuusa aatha immiko, hintte taw ay immanee?” yaagidi entta oychchis. Entti zorettidi hasttamu bira santime immidosona.
Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.
16 Hessafe guye, Yihudi Yesuusa aathidi immanaw injjetiya wode wochchees.
И от тогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.
17 Uytha Baale bonchchiya koyro gallas, Yesuusa tamaareti iyaakko yidi, “Faasika bonchchiya gallas neeni maana kathi nuuni awun giigisino?” yaagidosona.
А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?
18 Yesuusi enttako, “Kataman de7iya addiyako bidi, ‘Asttamaarey, taw wodey gakkida gisho, ta tamaaretara Faasika bonchchiya gallasa ne son aathana yaagees’ yaagite” yaagis.
Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.
19 Iya tamaareti Yesuusi banttana kiittidayssada oothidi, Faasika Baale gallas maana kathaa giigisidosona.
И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.
20 Sa7ay omarssiya wode, Yesuusi tammanne nam77u hawaaretara kathi maanaw uttis.
И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.
21 Entti miishin, Yesuusi enttako, “Taani hinttew tuma odays; hinttefe issi uray tana aathidi immana” yaagis.
И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22 Entti daro dagammidi, huu7en huu7en, “Godaw, tuma taneshsha?” gidi iya oychchidosona.
А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз Господи?
23 Yesuusi zaaridi, “Ba kushiya taara issife shaatiyan yeddeyssi I tana aathidi immana.
Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.
24 Asa Na7ay, Xoossaa qaalan iyaw xaafettidayssada hayqqana. Shin Asa Na7aa aathidi immiya uraa ayye; he uray yelettonna attidaakko iyaw lo77oshin” yaagis.
Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.
25 Iya aathi immanaw de7iya Yihudi zaaridi, “Asttamaariyaw, neeni gey taneyye?” yaagis. Yesuusi zaaridi, “Neeni ne huu7en gadasa” yaagis.
И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.
26 Entti mishin, Yesuusi uythaa ekkidi Xoossaa galatis. He uythaa menthidi ba tamaaretas immidi, “He7ite, miite, hayssi ta ashuwa” yaagis.
И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.
27 Xuu7aa ekkidi, Xoossaa galatis. Enttaw immidi, “Ubbay hayssafe uyite.
Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!
28 Hayssi daro asaa nagaray atto geetettana mela gukkiya ta suuthaa. Ha suuthay Xoossay hinttera geliya caaquwa mintheyssa.
Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете.
29 Shin taani hinttew odays; taani ta Aawa kawotethan ooratha woyne ushshaa hinttera uyana gallasa gakkanaw nam77antho ha woyne ushshaa uyikke” yaagis.
Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия д вас нов в царството на Отца Си.
30 Galata mazmure yexxidayssafe guye, Shamaho Deriya bidosona.
И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
31 He wode Yesuusi enttako, “‘Xoossay henthanchchuwa shocana dorssatikka laalettana’ geetettidi Xoossa qaalan xaafettidayssa mela hachchi qamma hintte ubbay tana aggidi baqatana.
Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: “Ще поразя пастиря; и овците на стадото ще се разпръснат”.
32 Shin taani hayqoppe denddidaappe guye hinttefe sinthatada Galiila baana” yaagis.
А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.
33 Phexiroosi zaaridi, “Entti ubbay nena aggidi baqatikkoka, taani nena aggike” yaagis.
А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.
34 Yesuusi Phexiroosakko, “Taani new tuma odays; hachchi qamma kuttoy waassanaappe sinthe neeni tana heedzu toho kaddana” yaagis.
Исус Му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.
35 Phexiroosi zaaridi, “Taani neera issife hayqoppe attin nena ubbaka kaddike” yaagis. Hankko iya tamaareti ubbayka hessada gidoosona.
Петър му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.
36 Yaatidi, Yesuusi ba tamaaretara Geetesemaane giya bessaa bidi, enttako, “Taani hini bada Xoossaa woossashshana, hintte hayssan uttite” yaagis.
Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.
37 Phexiroosanne Zabdiyoosa nayta nam77ata baara ekki bidi daro azzanonne un77etethi doomis.
И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.
38 Qassika enttako, “Taani hayqos gathiya un77a un77ettas. Hayssan taara gam77itenne minnidi naagite” yaagis.
Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.
39 Guuthi sinthe bidi biittan gufannidi, “Ta Aawaw, dandda7ettiyaba gidikko ha waaye xuu7aa taappe digga. Shin ne sheney hanoppe attin ta sheney hanoppo” yaagidi Xoossaa woossis.
И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
40 Yesuusi ba tamaaretakko simmi yidi entti dhiskkidashin demmis. Phexiroosakko, “Hintte issi saatekkonne dhiskkonna taara minnanaw dandda7ibeekketii?
Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?
41 Paacen hintte gelonna mela barkkidi naagitenne Xoossaa woossite. Hinttew lo77o amoy de7ees, shin hintte daaburanchcho asi” yaagis.
Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото
42 Yesuusi qassi nam77antho bidi, “Ta Aawaw, taani ha waaye xuu7appe uyonna de7ishe aadhdhanaw dandda7ettonnabaa gidikko ne sheney hano” yaagidi Xoossaa woossis.
Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.
43 Qassika simmi yaa wode iya tamaareta ayfiyaa dhiskkoy goozin, zin77idashin demmis.
И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.
44 Qassika entta aggi bidi, kase qaalaa zaari heedzantho woossis.
И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.
45 Hessafe guye, ba tamaaretakko yidi, “Ha77i gakkanaw dhiskkeetinne shemppetii? Hekko, Asa Na7ay, nagaranchchota kushen aadhdhi imettiya saatey gakkis.
Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.
46 Denddidi yedhdhite, tana aathidi immeyssi hayssish gakkis” yaagis.
Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.
47 Yesuusi buroo hessa haasayishin, tammanne nam77u tamaaretappe issoy, Yihudi gakki wodhdhis. Kahine halaqatinne deriya cimati kiitida daro asati mashshenne xam77a oykkidi iyara issife yidosona.
И когато Той говореше, ето, Юда един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини.
48 Yesuusa aathi immiya Yihudi he daro asaakko, “Taani yeereyssi hintte koyeyssi iya, iya oykkite” yaagidi malla immi wothis.
А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.
49 Iirakka Yesuusakko shiiqidi, “Asttamaariyaw, saro de7ay” yaagidi iya yeeris.
И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и го целува.
50 Yesuusi iyakko, “Ta laggiyaw, neeni oothanabaa ootha agga” yaagis. Hessafe guye, shiiqidi, Yesuusa oykkidosona.
А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл стори го. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.
51 Yesuusara de7eyssatappe issoy ba mashsha shoddidi kahine halaqaa aylliya shocidi, iya haythaa qanxidi yeggis.
И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.
52 Shin Yesuusi, “Ne bisuwa guye shoohuwan zaara. Ays giikko, mashsha shoddiya ubbay mashshan hayqqana.
Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.
53 Ta, ta Aawa woossiyako daro mukulun taybettiya kiitanchchota yeddanaw dandda7onnabaa new daanii?
Или мислиш, че не мога да се помоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?
54 Yaatin, Xoossaa qaalan hessada hananaw bessees geetettidayssi waanidi polettanee?” yaagis.
Но как биха се сбъднали писанията, че това трябва така да бъде?
55 He saatiyan, Yesuusi he shiiqida daro asaakko, “Tana pangga oothidi oykkanaw mashshanne xam77a oykkidi yidetii? Taani Xoossa Keethan gallas gallas tamaarssashe hinttera de7iya wode tana oykkibeekketa.
В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.
56 Shin hayssi ubbay hanidayssi nabeti Xoossaa qaalan xaafidayssi polettana melassa” yaagis. He wode iya tamaareti ubbay iya aggidi baqatidosona.
Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.
57 Yesuusa oykkidayssati kahine halaqaa Qayyafakko iya efidosona. Yan higge asttamaaretinne biitta cimati shiiqidi de7oosona.
А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.
58 Shin Phexiroosi kahine halaqaa zabbaa gakkanaw haahon iya kaallis. Iya wurssethay shaakettana gakkanaw zabbaa gelidi naageyssatara uttis.
А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.
59 Kahine halaqatinne shiiqida asay ubbay Yesuusa wodhanaw iya bolla worddo markka koyidosona.
А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;
60 Daroti yidi iya bolla worddo markka markkattidosona shin aykkoka demmibookkona. Guyeppe nam77u asati yidi,
обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:
61 “Ha uray, ‘Taani Xoossa Keetha laallada heedzu gallasan zaara keexanaw dandda7ays’ yaagis” yaagidosona.
Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя.
62 Kahineta halaqay denddi eqqidi Yesuusakko, “Hayssati nena mootiya mootowas neeni zaariyabay baawe?” yaagis.
Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
63 Shin Yesuusi si7i gis. Qassika kahine halaqay, “Taani nena de7o Xoossaa sunthan oykkays; neeni Xoossaa Na7aa Kiristtoosa gidikko nuus oda” yaagis.
Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли Си Христос Божият Син?
64 Yesuusi zaaridi, “Neeni ne huu7enkka gadasa. Shin taani hinttew odays; hizappe guye, hintte Asa Na7ay wolqqaama Xoossaa ushachcha baggan uttidashin, qassi salo shaarara yishin hintte be7ana” yaagis.
Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.
65 He wode kahine halaqay daro yilotidi ba ma7uwa peedhidi, “Hayssa be7ite Xoossaa cayis! Nuna hara markka ay koshshii? I ha77i cayidayssa hintte si7ideta.
Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?
66 Hintte qofay aybee?” yaagis. Enttika, “Iyaw hayqo bessees” yaagidi zaaridosona.
А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно наказание.
67 Yaatin, entti iya som77uwan cuttidi dechchidosona. Harati iya baqqidi,
Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:
68 “Kiristtoosaa! Nena dechchiday oonee? Ane nuus oda” yaagidosona.
Познай ни, Христе, кой Те удари.
69 Phexiroosi zabban uttidashin, issi aylliya iyaakko yada, “Neenikka Galiila Yesuusara issife de7aasa” yaagasu.
А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.
70 Shin I entta ubbaa sinthan he aylleko, “Neeni giyabay aybeekko taani erikke” yaagidi kaddis.
А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.
71 Qassi bidi dirssaa penggeko gakkishin hara aylliya iya be7ada, yan de7iya asaakko, “Ha uray Naazirete Yesuusara de7ees” yaagasu.
И когато излезе в предверието, видя го друга слугиня, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.
72 Phexiroosi nam77antho caaqqidi, “Taani he uraa erikke!” yaagis.
И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам човека.
73 Guutha gam77ishin, yan eqqida asati Phexiroosakko yidi, “Nekka tuma enttara issife de7aasa; neeni ne haasayan erettasa” yaagidosona.
След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.
74 Hessafe guye, Phexiroosi, “Taani he uraa erikke!” yaagidi, bana qanggethinne caaqo doomis. He wode iirakka kuttoy waassi aggis.
Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.
75 Yesuusi iyakko, “Neeni kuttoy waassanaappe sinthe tana heedzu toho kaddana” gidayssa Phexiroosi akeekidi, kare keyidi iita yeeho yeekkis.
И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.
