Luka 20
1 Ikatula luhiku lung'wi, u Yesu naukuamanyisa eantu mihekalu nukuaela ulukani, Eatongeli neakulu nealimu ailagilo ekalongola palung'wi neanyampala.
О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
2 Aaligitilye, Ekumuela, kuele kwa utawalake ukitumae makani aya?”
Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
3 Nung'wenso wikaasukilya akaaela, Nunene ga kumukolya iswali mbeli,
И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 ubatizo wang'wa Yohana ite aupumie kilundene kang'wi muantu?
Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 Lakini akakikolya eenso kwa enso, ekalunga, anyakulunge, lepumie kilunde, ukukolya, ite mbona shungamumukue?
А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 Anga kulunge aupumie kwanadamu eantu ehe akukua imagwe, kundogoelyo ehi amuhue kina u Yohana ae munyakidagu.”
Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 Ite ekamuela kina shangaaine kuna upumie.
И отговориха, че не знаят от къде беше.
8 U Yesu wikaaela, “Wala unene singa kumuila unyenyu kwa utawalake kituma emakani aya.
Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 Auoe eantu mpyani eye, “Muntu ung'wi autemee mugunda wamezabibu, wikalekodisha kwa alemi amezabibu nawikalongola kesale kengeza kwa matungo ulepu.
И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
10 Kumatungo naapangilwe, aeumutumile umitumi kumitumi wamezabibu, kina amupe esehemu ankali yamugunda wa mizabibu, lakini ealemi neamugunda wazabibu ekamuhita, ekamususha mekono metile.
И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 Kuite akamutuma hange umitumi mungiza nung'wenso ekamuhita, akamutenda ibee nukumususha mekono metile.
И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 Wikamutuma hange nuakatatu nenso ekamubepya nukumuguma kunzi.
Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 Kuite umukola mugunda wikalunga, kutenda ule? Kumutuma ung'wane nenumuloilwe kuite akumuheshimu.
Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 Lakini ealemi amizabibu naamuine, aeikoile eenso kwa enso ekalunga uyu yuyu musali, kumubulage kuite usali wakwe utule witu.
Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 Ekamupumya kunzi amugunda wazabibu nukumubulaga ite umukola mugunda ukutenda ule?
Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 Uzile uzeangameza ealemi amugunda wazabibu, naukuapa antu angiza umugunda nuanso.
Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 Lakini u Yesu wikaagoza, wekalunga, ite ulukani uluite lukete ndogoelyo ke? Igwe naalehile eazengi latula lamumpelompelo?
А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18 Kela umuntu nukugwa migulya igwe nelanso ukuunangwa ipande, ipande, lakini uyu nuekagwelwa lekumutula.”
Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 Kuite eandeki neakulu amakuhani aeadumile nzela akumuamba matungo yayo yayo, alengile kina alungile empyani eye kunsoko ao. Lakini aeaogopile antu.
И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 Ae amugozee nunda, ekatuma eakoelyi naeitendya kina antu neatai, ite alenge kulija ikosa kuhetubaakwe.
И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 Neenso ekamukolya ekalunga, mwalimu, kuine kina ukutambula, nukumanyisa imakani atai nashanga akuilwa numtu wehi, lakini uewe wemanyisa etai kukeela Itunda.
И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 He taine usese kulepa ekodi kung'wa Kaisali ang'wi aa?
право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 Lakini uyesu wikalenga umuntego wao, wekaaila,
А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 Ndagele edinali. Sula ang'wa nyenyu ekole migulya akwa? Ekalunga, ''Ang'wa Kaisali.''
Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 Nung'wenso wekaaela, kuite, mupi ukaisali, ni Tunda nakwe mupii.
А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 Eandeki neakulu neakuhani aeagila anga uhumi wa kukosela eke nuketambue ntongeela aantu. Ekakuelwa emasukilyo akwe, nashaatambue lehi.
И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 Ang'wi amasadukayo ekamendela, awa kina etambula kina kutile anga uiuki.
Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 Ekamukolya, ekalunga, ''Mwalimu umusa aukuandekie kina umuntu angawashilwe numunyandugu nukete umusungu nemugila anga ng'wana ite uhumile kumuhola umusungu wamunyandugu wakwe nukutuga nung'wenso kunso ang'wa kaka akwe.
Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 Aakole anya ndugu saba nung'wandyo wekatena, akasha bila kuleka anga ng'wana,
А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
30 Nunyu nukabele ga.
И вторият и третият я взеха;
31 Nukatatu akamuhola uu, uuuu nuasaba shanga aulikile anga ana wikasha.
така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 Baadae umusungu nuanso, nung'wenso wikasha.
А после умря и жената.
33 Kuite kuiiuki ukutula musungu wang'wa nyenyu? kundogoelyoehi saba amutenile
И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; (aiōn g165)
35 Awa neagombigwe kupokela uiiuki nuashi nukingila muupanga wakalenakale shangaitena nukutenwa. (aiōn g165)
а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
36 Kuite shanga ahumile kusha hange, kunso etula kina esawasawa neamalaeka na ana ang'wi Tunda, Ana auiki.
И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 Lakini kuite eashi eiiuka, kuite Umusa aulagie pangwanso ku habali akehaka, pangwanso aumitangile Bwana kina Itunda wang'wa Ibrahimu ni Tunda wang'wa Isaka ni Tunda wang'wa yakobo.
А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 Apa nuanso singa Itunda waashi, inge wa awa neapanga, kunso ehi iikie kung'wakwe.
Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 Baadhi aantu ang'wamwalimu ilago akamusukilya, mwalimu, wasukilya Iza.
А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 Shanga aeagemile kumukolya emaswale nemangiza, lukulu.
Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 Uyesu aakaela, ''kuneke eantu elunga kina ukristo ng'wa Daudi?
И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 Kundogoelyo Udaudi ung'wenso welunga muzabuli: Bwana aumuee ubwana ane: Ikie kumukono wane nuwakulela.
Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 Kuite nuaeke hanza eabe ane pihe amigulu anko.
докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 Udaudi wikamitanga kristo, 'Bwana', Ite ikutuleka ule ng'wana wang'wa Daudi?
И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 Eantu ehe naamutegeeye wekaaela emanyisigwa akwe,
И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 Ihugushi neaandiki, Nelowa kugenda nukutugala eng'wenda nealepu, naelowa kilamusha maaluku misoko nematuntu aheshima mumatekeelo, nemaeneo aeshima mukalamu.
Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 Nenso ga eleza inyumba ya jane, niafanya elompa matungo malepu. Awa akusengilya ehukumu nkulu kukila.
които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
