Proverbi 20

1 Il vino [è] schernitore, e la cervogia [è] tumultuante; E chiunque ne è vago non è savio.

Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

2 Il terrore del re [è] come il ruggito del leoncello; Chi lo provoca ad indegnazione pecca [contro a] sè stesso.

Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

3 [Egli è] gloria all'uomo di rimanersi di contesa; Ma chiunque è stolto si fa schernire.

Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

4 Il pigro non ara per cagion del freddo; [E poi] nella ricolta va accattando, e [non trova] nulla.

Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.

5 Il consiglio nel cuor dell'uomo [è] un'acqua profonda; E l'uomo intendente l'attignerà.

Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

6 Il più degli uomini predicano ciascuno la sua benignità; Ma chi troverà un uomo verace?

Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?

7 I figliuoli del giusto, che cammina nella sua integrità, [Saranno] beati dopo di lui.

Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

8 Il re, sedendo sopra il trono del giudicio, Dissipa ogni male con gli occhi suoi.

Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

9 Chi può dire: Io ho purgato il mio cuore, Io son netto del mio peccato?

Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

10 Doppio peso, e doppio staio, [Sono] amendue cosa abbominevole al Signore.

Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

11 Fin da fanciullo [l'uomo] è riconosciuto da' suoi atti, Se egli [sarà] puro, e se le sue opere [saranno] diritte.

Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

12 Il Signore ha fatte amendue queste cose: E l'orecchio che ode, e l'occhio che vede.

Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

13 Non amare il sonno, che tu non impoverisca; Tieni gli occhi aperti, [e] sarai saziato di pane.

Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.

14 Chi compera dice: [Egli è] cattivo, [egli è] cattivo; Ma quando se n'è andato, allora si vanta.

Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

15 Vi è dell'oro, e delle perle assai; Ma le labbra di scienza [sono] un vaso prezioso.

Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.

16 Prendi pure il vestimento di chi ha fatta sicurtà per lo strano; Prendi pegno da lui per gli stranieri.

Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.

17 Il pane acquistato con frode è soave all'uomo; Ma poi la sua bocca si trova piena di ghiaia.

Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

18 I disegni son renduti stabili con consiglio; Fa' dunque la guerra con prudenti deliberazioni.

Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.

19 Chi va sparlando palesa il segreto: Non rimescolarti adunque con chi è allettante di labbra.

Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

20 La lampana di chi maledice suo padre, o sua madre, Sarà spenta nelle più oscure tenebre.

Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

21 L'eredità acquistata di subito da principio Non sarà benedetta alla fine.

На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

22 Non dire: Io renderò il male; Aspetta il Signore, ed egli ti salverà.

Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.

23 Doppio peso [è] cosa abbominevole al Signore; E le bilance fallaci non [sono] buone.

Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.

24 I passi dell'uomo [sono] dal Signore; E come intenderà l'uomo la sua via?

Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

25 Dire inconsideratamente: [Questa è] cosa sacra; E riflettere dopo aver fatti i voti, è un laccio all'uomo.

Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.

26 Il re savio dissipa gli empi, E rimena la ruota sopra loro.

Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.

27 L'anima dell'uomo [è] una lampana del Signore, Che investiga tutti i segreti nascondimenti del ventre.

Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

28 Benignità e verità guardano il re; Ed egli ferma il suo trono per benignità.

Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

29 La forza de' giovani [è] la lor gloria; E l'onor de' vecchi [è] la canutezza.

Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.

30 I lividori delle battiture, e le percosse che penetrano addentro nel ventre [Sono] una lisciatura nel malvagio.

Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.