Proverbi 21

1 Il cuor del re [è] nella mano del Signore come ruscelli di acque; Egli lo piega a tutto ciò che gli piace.

Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща.

2 Tutte le vie dell'uomo gli paiono diritte; Ma il Signore pesa i cuori.

Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.

3 Far giustizia e giudicio [È] cosa più gradita dal Signore, che sacrificio.

Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва

4 Gli occhi altieri, e il cuor gonfio, [Che son] la lampana degli empi, [son] peccato.

Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.

5 I pensieri dell'[uomo] diligente [producono] di certo abbondanza; Ma l'uomo disavveduto [cade] senza fallo in necessità.

Мислите на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.

6 Il far tesori con lingua di falsità [è] una cosa vana, Sospinta [in qua ed in là; e si appartiene] a quelli che cercan la morte.

Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, търсят смърт.

7 Il predar degli empi li trarrà in giù; Perciocchè hanno rifiutato di far ciò che [è] diritto.

Грабителството на нечестивите ще ги обрече, Защото отказват да върнат това, което е право.

8 La via stravolta dell'uomo [è] anche strana; Ma l'opera di chi [è] puro [è] diritta.

Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.

9 Meglio [è] abitare sopra un canto di un tetto, Che [con] una moglie rissosa in casa comune.

По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

10 L'anima dell'empio desidera il male; Il suo amico stesso non trova pietà appo lui.

Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.

11 Quando lo schernitore è gastigato, il semplice [ne] diventa savio; E quando si ammonisce il savio, egli apprende scienza.

Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание,

12 Il giusto considera la casa dell'empio; Ella trabocca l'empio nel male.

Справедливият Бог наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.

13 Chi tura l'orecchio, per non udire il grido del misero, Griderà anch'egli, e non sarà esaudito.

Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.

14 Il presente [dato] di nascosto acqueta l'ira; E il dono [porto] nel seno [acqueta] il forte cruccio.

Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха укротява силен гняв.

15 Il far ciò che è diritto [è] letizia al giusto; Ma [è] uno spavento agli operatori d'iniquità.

Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.

16 L'uomo che devia dal cammino del buon senno Riposerà in compagnia de' morti.

Човек, който се отбие в пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите.

17 L'uomo che ama godere [sarà] bisognoso; Chi ama il vino e l'olio non arricchirà.

Който обича удоволствие осиромашява, Който обича вино и масло не забогатява.

18 L'empio [sarà per] riscatto del giusto; E il disleale [sarà] in iscambio degli [uomini] diritti.

Нечестивият ще бъде откуп за праведния, И коварният наместо праведните.

19 Meglio [è] abitare in terra deserta, Che [con] una moglie rissosa e stizzosa.

По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.

20 Nell'abitacolo del savio [vi è] un tesoro di cose rare, e d'olii [preziosi]; Ma l'uomo stolto dissipa [tutto] ciò.

Скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.

21 Chi va dietro a giustizia e benignità Troverà vita, giustizia, e gloria.

Който следва правда и милост, Намира живот, правда и милост,

22 Il savio sale nella città de' valenti, Ed abbatte la forza di essa.

Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.

23 Chi guarda la sua bocca e la sua lingua Guarda l'anima sua d'afflizioni.

Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.

24 Il nome del superbo presuntuoso [è: ] schernitore; Egli fa [ogni cosa] con furor di superbia.

Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.

25 Il desiderio del pigro l'uccide; Perciocchè le sue mani rifiutano di lavorare.

Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят

26 [L'uomo dato a] cupidigia appetisce tuttodì; Ma il giusto dona, e non risparmia.

Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.

27 Il sacrificio degli empi [è] cosa abbominevole; Quanto più se l'offeriscono con scelleratezza!

Жертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!

28 Il testimonio mendace perirà; Ma l'uomo che ascolta parlerà in perpetuo.

Лъжливият свидетел ще загине, А човекът, който слуша поука - ще го търсят да говори всякога.

29 L'uomo empio si rende sfacciato; Ma l'[uomo] diritto addirizza le sue vie.

Нечестивият човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.

30 Non [vi è] sapienza, nè prudenza, Nè consiglio, incontro al Signore.

Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.

31 Il cavallo è apparecchiato per lo giorno della battaglia; Ma il salvare [appartiene] al Signore.

Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.