Salmi 44

1 Maschil, [dato] al Capo de' Musici, de' figliuoli di Core O DIO, noi abbiamo udite colle nostre orecchie, I nostri padri ci hanno raccontate Le opere [che] tu operasti a' dì loro, A' dì antichi.

За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 Tu, [col]la tua mano, scacciasti le genti, e piantasti i nostri padri; Tu disertasti le nazioni, e propagginasti i [nostri padri].

Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 Perciocchè essi non conquistarono il paese colla loro spada, E il braccio loro non li salvò; Anzi la tua destra, e il tuo braccio, e la luce del tuo volto; Perciocchè tu li gradivi.

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 Tu, o Dio, [sei] lo stesso mio Re; Ordina le salvazioni di Giacobbe.

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

5 Per te noi cozzeremo i nostri nemici; Nel tuo Nome noi calpesteremo coloro che si levano contro a noi.

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 Perciocchè io non mi confido nel mio arco, E la mia spada non mi salverà.

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 Anzi tu ci salverai da' nostri nemici, E renderai confusi quelli che ci odiano.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 Noi ci glorieremo tuttodì in Dio, E celebreremo il tuo Nome in perpetuo. (Sela)

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)

9 E pure tu ci hai scacciati, e ci hai svergognati; E non esci [più] co' nostri eserciti.

Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 Tu ci hai fatto voltar le spalle dinanzi al nemico; E quelli che ci odiano [ci] hanno predati.

Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 Tu ci hai ridotti ad esser come pecore da mangiare; E ci hai dispersi fra le genti.

Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 Tu hai venduto il tuo popolo senza danari, E non hai fatto alcuno avanzo de' lor prezzi.

Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.

13 Tu ci hai posti [in] vituperio appresso i nostri vicini, [In] beffa, e [in] ischerno a [quelli che stanno] d'intorno a noi.

Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 Tu ci hai messi ad essere proverbiati fra le genti, Ed hai fatto che ci è scosso il capo contro fra i popoli.

Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 Il mio vituperio [è] tuttodì davanti a me, E la vergogna della mia faccia mi ha coperto,

Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 Per la voce del vituperatore e dell'oltraggiatore; Per cagione del nemico e del vendicatore.

Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.

17 Tutto questo ci è avvenuto, e non però ti abbiamo dimenticato, E non ci siam portati dislealmente contro al tuo patto.

Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 Il cuor nostro non si è rivolto indietro, E i nostri passi [non] si sono sviati da' tuoi sentieri;

Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 Quantunque tu ci abbi tritati, [e messi] in luogo di sciacalli; E ci abbi coperti d'ombra di morte.

Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 Se noi avessimo dimenticato il Nome dell'Iddio nostro, Ed avessimo stese le mani ad alcun dio strano,

Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 Iddio non ne farebbe egli inchiesta? Conciossiachè egli conosca i segreti del cuore.

То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.

22 Anzi, per cagion tua siamo uccisi tuttodì, Siam reputati come pecore da macello.

Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,

23 Risvegliati; perchè dormi, Signore? Destati, non iscacciar[ci] in perpetuo.

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

24 Perchè nascondi la tua faccia? [Perchè] dimentichi la nostra afflizione e la nostra oppressione?

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 Conciossiachè la nostra anima sia abbassata fin nella polvere, [E] il nostro ventre sia attaccato alla terra.

Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.

26 Levati [in] nostro aiuto, E riscuotici, per amor della tua benignità.

Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.