Salmi 74

1 Maschil di Asaf O DIO, perchè [ci] hai scacciati in perpetuo? [Perchè] fuma l'ira tua contro alla greggia del tuo pasco?

Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?

2 Ricordati della tua raunanza, [la quale] tu acquistasti anticamente; Della tribù della tua eredità [che] tu riscotesti; Del monte di Sion, nel quale tu abitasti.

Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

3 Muovi i passi verso le ruine perpetue, [Verso] tutto il male [che] i nemici han fatto nel [luogo] santo.

Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

4 I tuoi nemici han ruggito in mezzo del tuo Tempio; [Vi] hanno poste le loro insegne [per] segnali.

Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

5 [Ciò] sarà noto; come chi, [levando] ad alto delle scuri, Le avventa contro a un cespo di legne;

Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

6 Così ora hanno essi, con iscuri e martelli, Fracassati tutti quanti gl'intagli di quello.

И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

7 Hanno messi a fuoco e fiamma i tuoi santuari, Hanno profanato il tabernacolo del tuo Nome, [gettandolo] per terra.

Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.

8 Hanno detto nel cuor loro: Prediamoli tutti quanti; Hanno arsi tutti i luoghi delle raunanze di Dio in terra.

Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

9 Noi non veggiam [più] i nostri segni; Non [vi è] più profeta, E non abbiam con noi alcuno che sappia infino a quando.

Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.

10 Infino a quando, o Dio, oltraggerà l'avversario? Il nemico dispetterà egli il tuo Nome in perpetuo?

До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

11 Perchè ritiri la tua mano e la tua destra? Non lasciare ch'ella ti dimori più dentro al seno.

Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.

12 Ora Iddio già ab antico [è] il mio Re. Il quale opera salvazioni in mezzo della terra.

А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

13 Tu, colla tua forza, spartisti il mare; Tu rompesti le teste delle balene nelle acque.

Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

14 Tu fiaccasti i capi del leviatan, E li desti per pasto al popolo de' deserti.

Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

15 Tu facesti scoppiar fonti e torrenti; Tu seccasti fiumi grossi.

Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.

16 Tuo [è] il giorno, tua eziandio [è] la notte; Tu hai ordinata la luna e il sole.

Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

17 Tu hai posti tutti i termini della terra; Tu hai formata la state ed il verno.

Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

18 Ricordati di questo: che il nemico ha oltraggiato il Signore, E che il popolo stolto ha dispettato il tuo Nome.

Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

19 Non dare alle fiere la vita della tua tortola; Non dimenticare in perpetuo la raunanza de' tuoi poveri afflitti.

Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.

20 Riguarda al Patto, Perciocchè i luoghi tenebrosi della terra sono ripieni di ricetti di violenza.

Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

21 Non ritornisene il misero indietro svergognato; [Fa' che] il povero afflitto e il bisognoso lodino il tuo Nome.

Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

22 Levati, o Dio, dibatti la tua lite; Ricordati dell'oltraggio che ti è fatto tuttodì dallo stolto.

Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

23 Non dimenticar le grida de' tuoi nemici; Lo strepito di quelli che si levano contro a te sale del continuo [al cielo].

Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.