Proverbiorum 31
1 Verba Lamuelis regis. Visio, qua erudivit eum mater sua.
Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
2 Quid dilecte mi, quid dilecte uteri mei, quid dilecte votorum meorum?
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3 Ne dederis mulieribus substantiam tuam, et divitias tuas ad delendos reges.
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4 Noli regibus, o Lamuel, noli regibus dare vinum: quia nullum secretum est ubi regnat ebrietas.
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
5 et ne forte bibant, et obliviscantur iudiciorum, et mutent causam filiorum pauperis.
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
6 Date siceram mœrentibus, et vinum his, qui amaro sunt animo:
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7 bibant, et obliviscantur egestatis suæ, et doloris sui non recordentur amplius.
За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8 Aperi os tuum muto, et causis omnium filiorum qui pertranseunt:
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9 aperi os tuum, decerne quod iustum est, et iudica inopem et pauperem.
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10 Mulierem fortem quis inveniet? procul, et de ultimis finibus pretium eius.
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 Confidit in ea cor viri sui, et spoliis non indigebit.
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12 Reddet ei bonum, et non malum, omnibus diebus vitæ suæ.
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13 Quæsivit lanam et linum, et operata est consilia manuum suarum.
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14 Facta est quasi navis institoris, de longe portans panem suum.
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15 Et de nocte surrexit, deditque prædam domesticis suis, et cibaria ancillis suis.
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16 Consideravit agrum, et emit eum: de fructu manuum suarum plantavit vineam.
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17 Accinxit fortitudine lumbos suos, et roboravit brachium suum.
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18 Gustavit, et vidit quia bona est negotiatio eius: non extinguetur in nocte lucerna eius.
Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19 Manum suam misit ad fortia, et digiti eius apprehenderunt fusum.
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20 Manum suam aperuit inopi, et palmas suas extendit ad pauperem.
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21 Non timebit domui suæ a frigoribus nivis: omnes enim domestici eius vestiti sunt duplicibus.
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22 Stragulatam vestem fecit sibi: byssus, et purpura indumentum eius.
Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
23 Nobilis in portis vir eius, quando sederit cum senatoribus terræ.
Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24 Sindonem fecit, et vendidit, et cingulum tradidit Chananæo.
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
25 Fortitudo et decor indumentum eius, et ridebit in die novissimo.
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26 Os suum aperuit sapientiæ, et lex clementiæ in lingua eius.
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27 Consideravit semitas domus suæ, et panem otiosa non comedit.
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28 Surrexerunt filii eius, et beatissimam prædicaverunt: vir eius, et laudavit eam.
Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
29 Multæ filiæ congregaverunt divitias: tu supergressa es universas.
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30 Fallax gratia, et vana est pulchritudo: mulier timens Dominum ipsa laudabitur.
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 Date ei de fructu manuum suarum: et laudent eam in portis opera eius.
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
