Lukas 9
1 En dag kalte Jesus sammen sine tolv disipler og ga dem makt til å drive ut alle slags onde ånder og kraft til å helbrede sykdommer.
И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.
2 Etterpå sendte han dem ut for å fortelle at Gud vil frelse menneskene og gjøre dem til sitt eget folk, og for å helbrede syke.
И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.
3 Han sa:”Ta ikke med dere noe på veien, ingen vandringsstav eller veske, ikke mat eller penger, og ingen ekstra klær.
И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.
4 Når dere har blitt tilbudt å overnatte hos noen, stans da til dere vil fortsette til neste by.
И в която къща влезете, там седете, и от там тръгвайте на път.
5 Dersom innbyggerne i en by ikke vil ta imot dere eller vil høre på dere, gå da bare videre og vær ikke mer bekymret for dem. Rist støvet fra byen av føttene deres som et tegn på at de selv får ta ansvaret for det de har gjort.”
И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си, за свидетелство против тях.
6 Disiplene begynte å gå fra by til by og spredde det glade budskapet og helbredet syke.
И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде.
7 Da kong Herodes fikk høre snakk om alle miraklene som Jesus gjorde, ble han urolig og visste ikke hva han skulle tro. Noen sa at det var døperen Johannes som hadde stått opp fra de døde.
А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
8 Noen mente at det var Elia som viste seg. Andre igjen sa at en eller annen av profetene, som før i tiden bar fram Guds budskap, hadde stått opp igjen.
други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.
9 Herodes sa:”Jeg tillot å halshugge Johannes. Tenk om denne mannen som jeg hører så mye om viser seg å være Johannes?” Og han forsøkte å få møte Jesus.
И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.
10 De tolv disiplene som Jesus hadde sendt ut, kom nå tilbake fra reisen sin og rapporterte om alt de hadde gjort. Jesus, sammen med de andre, trakk seg bort til byen Betsaida.
И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме [в уединено място] до един град, наречен Витсаида.
11 Folket fikk greie på hvor han gikk og fulgte etter. På nytt tok han imot folket og talte til dem om at Gud vil frelse menneskene og gjøre dem til sitt eget folk. Han helbredet alle som trengte hjelp.
А множествата, като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
12 Da det begynte å bli kveld, kom de tolv disiplene og sa:”Send folket av sted, slik at de kan gå til byene og gårdene her i nærheten, kjøpe seg mat og ordne et eller annet sted å sove. På dette øde stedet finnes det ingen mulighet.”
И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.
13 Jesus svarte:”Dere kan selv gi dem mat!””Hvordan skal det gå til?” undret de.”Alt vi har, er fem brød og to fisker. Mener du virkelig at vi skal gå og kjøpe mat nok så det rekker til alle disse folkene?”
Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен,
14 Det var omkring 5 000 menn, og i tillegg kom kvinner og barn.”Bare be dem om å slå seg ned i grupper på 50 personer”, svarte Jesus.
(Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.
15 Disiplene gjorde som han sa og lot alle sette seg.
Те сториха така и накараха всички да насядат.
16 Så tok Jesus de fem brødene og de to fiskene, så opp mot himmelen og takket Gud for maten. Etterpå brøt han brødene og fiskene i biter og ga til disiplene for at de skulle gi videre til folket.
А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.
17 Alle spiste og ble mette. Da de til slutt samlet opp det som var til overs, ble det tolv fulle kurver.
И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.
18 En gang da Jesus hadde trukket seg tilbake for å be, og disiplene var med han, spurte han:”Hvem sier folket at jeg er?”
И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм аз?
19 ”Noen sier at du er døperen Johannes”, svarte de,”og noen at du er Elia. Andre sier at du er en eller annen av profetene, de som før i tiden bar fram Guds budskap og som nå har stått opp fra de døde.”
А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.
20 Da spurte han:”Hvem tror dere at jeg er?” Peter svarte:”Du er Messias, den kongen som Gud har lovet å sende.”
Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.
21 Jesus ga da streng befaling om at de ikke skulle snakke med noen om dette.
А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:
22 Han forklarte:”Jeg, Menneskesønnen, må lide mye. Folkets ledere, øversteprestene og de skriftlærde kommer til å ta avstand fra meg og passe på at jeg blir drept, men på den tredje dagen skal jeg stå opp fra de døde.”
Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
23 Så sa han til folket:”Om noen vil bli disiplene mine, kan han ikke lenger tenke på seg selv, men han må følge mitt eksempel og alltid være beredt til å dø.
Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва.
24 Ja, den som klamrer seg fast til livet, vil til sist miste det. Den som mister livet sitt for min skyld, han vil redde det.
Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
25 Hva vinner et menneske om det blir gitt hele verden, dersom det samtidig mister det evige livet?
Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
26 Den som skammer seg over meg og over de ordene jeg sier, han skal jeg, Menneskesønnen, være skamfull over den dagen jeg vender tilbake i min og min Fars herlighet sammen med englene hans.
Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.
27 Tro meg: Noen av dere som står her i dag, kommer ikke til å dø før dere har sett Gud i hans kongelige makt.”
А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство.
28 Omkring en uke seinere tok Jesus med seg Peter, Jakob og Johannes og gikk opp på et fjell for å be.
И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се моли.
29 Mens han ba, forandret ansiktet hans seg, og klærne ble blendende hvite.
И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво.
30 Så viste det seg to menn som sto og snakket med ham. Det var Moses og Elia.
И, ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,
31 Også de strålte av et himmelsk lys, og snakket om hvordan Jesus i tråd med Guds plan ville dø i Jerusalem.
които се явиха в слава и говореха за смъртта Му(Гръцки: Изхода.), която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.
32 Peter og de to andre hadde vært så trette at de sovnet mens Jesus ba. Nå våknet de og fikk se Jesus stå der omstrålet av lys sammen med de to mennene.
А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 Da Moses og Elia gjorde seg klar til å forlate Jesus, sa Peter til Jesus:”Mester, dette er et fantastisk sted å være på! La oss bygge tre hytter, en til deg og en til Moses og en til Elia!” Han var så forvirret at han ikke helt visste hva han sa.
И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една, и една за Илия, без да знае какво дума.
34 Mens han snakket, ble de innhyllet i en sky som senket seg over dem. De ble helt forskrekket.
И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.
35 Så hørte de en stemme fra skyen som sa:”Dette er min Sønn, min utvalgte. Lytt til ham.”
И дойде из облака глас, който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте!
36 Da stemmen hadde stilnet, sto Jesus alene igjen. Disiplene holdt det de hadde sett for seg selv. De fortalte det ikke til noen før langt seinere.
И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.
37 Neste dag, da de kom ned fra fjellet, ble de møtt av en stor folkemasse.
И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.
38 En mann ropte til Jesus:”Mester, hjelp sønnen min, han er mitt eneste barn.
И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.
39 Rett som det er blir han angrepet av en ond Ånd. Da skriker han og vrir seg i kramper så fråden står om munnen. Når anfallet endelig er over, har ånden nesten tatt knekken på ham.
И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.
40 Jeg ba disiplene dine om å drive ut den onde ånden, men de klarte det ikke!”
И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.
41 ”Dere er håpløse mennesker som ikke vil tro!” utbrøt Jesus.”Hvor lenge må jeg være blant dere og holde ut med dere? Kom hit med sønnen din.”
Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.
42 Mens gutten var på vei til Jesus, dyttet den onde ånden ham i bakken og slet og rykket voldsomt i ham. Jesus ga befaling om at ånden skulle forlate gutten. Han helbredet ham og ga ham til faren.
И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.
43 Alle som var til stede ble helt overveldet over Guds ubegrensede makt og veldige kraft. Mens folket fortsatt sto forundret og tenkte på alt han gjorde, sa Jesus til disiplene:
И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:
44 ”Lytt nøye, og husk på det jeg nå sier: Jeg, Menneskesønnen, skal bli forrådt og overgitt i menneskers hender.”
Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.
45 Men disiplene forsto ikke det han snakket om. Den virkelige betydningen av det Jesus forutsa, var skjult for dem, og de våget ikke spørre hva han mente.
Но те не разбираха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.
46 Disiplene begynte nå å diskutere med hverandre om hvem av dem som var den største.
И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.
47 Jesus forsto hva som rørte seg i tankene deres. Derfor tok han et barn og stilte det ved siden av seg.
А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:
48 Han sa:”Den som tar imot dette barnet fordi det tilhører meg, han tar imot meg! Og den som tar imot meg, han tar imot Gud, etter som Gud har sendt meg. Den som sier at han selv er liten og ubetydelig, han er den største.”
Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.
49 Johannes, en av disiplene, sa:”Mester, vi så en mann som drev ut onde ånder i ditt navn, men etter som han ikke var i følge med oss, forsøkte vi å stoppe ham.”
А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име: и му запретихме, защото не следва с нас.
50 Da sa Jesus til Johannes:”La ham holde på med sitt, for den som ikke er mot dere, han er for dere.”
А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.
51 Tiden hadde nå kommet da Gud bestemte at Jesus skulle vende tilbake til himmelen. Jesus besluttet derfor å begynne på veien mot Jerusalem.
И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.
52 En dag sendte han noen disipler i forveien for å ordne med overnatting i en samaritansk by.
И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
53 Men etter som Jesus var på vei mot Jerusalem, ville de ikke ha noe med ham å gjøre.
Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.
54 Da begge disiplene, som var Jakob og Johannes, fikk greie på det som hadde skjedd, ble de opprørte og sa:”Herre, skal vi befale at ild må falle ned fra himmelen og brenne opp byen?”
Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?
55 Jesus vendte seg om og irettesatte dem.
А Той се обърна та ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].
56 Så gikk de videre til en annen by.
И отидоха в друго село.
57 Mens de gikk langs veien, sa en mann til Jesus:”Jeg vil følge deg hvor du enn går.”
А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.
58 Jesus svarte:”Du må forstå en ting, revene har hi og fuglene har reir, men jeg, Menneskesønnen, har ingen stedet der jeg kan hvile ut.”
Исус му каза: Лисиците си имат легловища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
59 Til en annen mann de møtte, sa Jesus:”Kom og bli min disippel!” Men han svarte:”La meg først få gå hjem og begrave min far.”
А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.
60 Da sa Jesus:”La de som er åndelig døde, begrave sine døde. Din oppgave er å spre budskapet om at Gud vil frelse menneskene og gjøre dem til sitt eget folk.”
Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.
61 En annen sa:”Ja, Herre, jeg skal komme, men la meg først få ta avskjed med dem der hjemme.”
Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
62 Da sa Jesus til ham:”Den som gjør seg klar for å arbeide, men etterpå lar seg lokke bort fra arbeidet av andre, han kan ikke tjene Gud.”
А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.
