Salmenes 10

1 Hvorfor, Herre, står du langt borte? Hvorfor skjuler du ditt åsyn i trengsels tider?

(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?

2 Ved den ugudeliges overmot engstes de elendige; de fanges i de onde råd han har uttenkt.

Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.

3 For den ugudelige roser sin sjels lyst, og den rovgjerrige sier Herren farvel, håner ham.

Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

4 Den ugudelige sier i sitt overmot: Han hjemsøker ikke. Det er ingen Gud, det er alle hans tanker.

Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.

5 Hans veier lykkes til enhver tid; langt borte fra ham i det høie er dine dommer; av alle sine motstandere blåser han.

Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.

6 Han sier i sitt hjerte: Jeg skal ikke rokkes, fra slekt til slekt skal jeg ikke stedes i ulykke.

Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.

7 Hans munn er full av forbannelse og av svik og vold; under hans tunge er ulykke og ondskap.

Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

8 Han ligger i bakhold ved gårdene, på lønnlige steder myrder han den uskyldige, hans øine speider efter den ulykkelige.

Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

9 Han lurer på lønnlig sted, lik løven i sitt skjul; han lurer for å gripe den elendige; han griper den elendige idet han drar ham inn i sitt garn.

Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 Han bøier sig, dukker sig ned, og for hans sterke klør faller de elendige.

Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.

11 Han sier i sitt hjerte: Gud har glemt det, han har skjult sitt åsyn, han ser det aldri.

Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 Reis dig, Herre! Gud, opløft din hånd, glem ikke de elendige!

Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

13 Hvorfor skal den ugudelige forakte Gud og si i sitt hjerte: Du hjemsøker ikke?

Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?

14 Du har sett det; for du skuer nød og sorg for å legge dem i din hånd; til dig overgir den elendige sin sak, du er den farløses hjelper.

Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

15 Sønderbryt den ugudeliges arm, og hjemsøk den ondes ugudelighet, så du ikke mere finner den!

Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

16 Herren er konge evindelig og alltid, hedningene blir utryddet av hans land!

Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

17 De saktmodiges begjæring hører du, Herre! Du styrker deres hjerte, du vender ditt øre til

Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

18 for å dømme i den farløses og undertryktes sak. Ikke skal mennesket, som er av jorden, lenger vedbli å volde redsel.

За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.