Лукастар 17
1 Тунчи Исусо пхэнда Пэхкэрэ сиклярнэнди: — Бут исин, со цырдэл манушэ бэзимастэ. Нэ бида кодэлэсти, ко залиджял манушэн дэ бэзима.
И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!
2 Фэдэр важ лэ, соб тэ прыпхандэн лэсти баро и пхаро бар пэ кора и тэ чувэн лэ дэ море, сар тэ залиджял вов дэ бэзима екхэ кадэлэн цыкнэндар.
По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.
3 Дыкхэн пала пэстэ! Кала пхрал тиро терэла бэзимо, запхэн лэсти када тэ терэ! И кала вов ачявэла бэзимо, эртисар лэ!
Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
4 И кала пхрал тиро эфта молы дэ дивэ терэла бэзимо и эфта молы авэла тутэ и пхэнэла: «Дошало! Мангав патив!» — эртисар лэ.
И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
5 Апостолуря екхвар пхэндэ Раести: — Баряр амаро патявимо!
И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.
6 Рай пхэнда: — Кала тумэндэ исин патявимо, сар цыкно горчично ворзо, и тумэ пхэнэна кадэлэ тутовонэ каштэсти: «Вычинпэ пхуятар, джя дэ море и барюв», — тунчи кашт кандэла тумэн.
А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
7 Ко тумэндар пхэнэла бутярнэсти, саво рисиля малятар, тев вов вушарэлас пхув чи чяравэлас бакрэн: «Джя сигэдэр, бэш пала скаминд»?
А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?
8 Нат, тумэ на кади дэдумэна, нэ пхэнэна лэсти: «Вщи, тав манди тэ ха! Обпхандэпэ кущикаґа, подэ и прылэ скаминдэстар, кала мэ авава тэ ха и тэ пэ! Тунчи еджино хаґа и пэґа!»
Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?
9 Чи наисарэна тумэ бутярнэ пала кода, со стерда бути, сави лэсти трэбуни сля тэ терэ?
Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].
10 Кади и тумэ, кала терэна вса, со тумэнди прыпхэндо, дэдумэн пала пэстэ: «Амэ бутярнэ, савэ нисо на ачен. И стердэ кода, со амэнди трэбуни сля тэ стерэ».
Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.
11 Пав дром дэ Ерусалимо Исусо проджялас машкар Самария тай Галилея.
И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.
12 Кала Вов заджиля дэ екх гав, авиле Лэстэ дэш мануша, савэндэ сля насвалимо проказа. Вонэ ачиле дэ рига
И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,
13 тай типисиле зоралэ ґласоґа: — Исусо Сиклимари! Ковлисар їло Тиро важ амэн!
извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!
14 Кала Исусо удыкхля лэн, Вов пхэнда: — Джян и сикавэнпэ рашаенди! И кала мануша джиле, пав дромэ вонэ састярдэпэ насвалимастар.
И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.
15 Екх лэндар дыкхля, со састярдапэ, рисиля павпалэ и ашарда Дэвлэ зоралэ ґласоґа.
И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,
16 Вов тэлэдэня Исусостэ дэ пурэн и наисарда Лэ. А кодэва мануш сля самарянино.
и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.
17 Тунчи Исусо пхэнда: — Чи на дэш манушэн састярдэпэ? Тев жэ инте еня?
А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?
18 Сости вонэ на рисиле, соб тэ ваздэ слава Дэвлэсти? Ай рисиля кици кадэва самарянино?
Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?
19 И пхэнда кадэлэ манушэсти: — Вщи, джя цэрэ! Тиро патявимо тут фирисарда.
И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
20 Тунчи фарисея пхучле Исусостар, кала авэла Дэвлэхкоро Тхагаримо. Исусо пхэнда: — Дэвлэхкоро Тхагаримо на авэла кади, соб всавэрэ лэ тэ дыкхэн.
А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:
21 Нико на пхэнэла: «Акэ, вов катэ исин». Чи: «Акэ, вов котэ». Нэ Дэвлэхкоро Тхагаримо машкар тумэн исин.
нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.
22 Тунчи Исусо пхэнда Пэхкэрэ сиклярнэнди: — Авэла вряма, кала закамэна тэ дыкхэ екх дивэндар Манушыканэ Чявэхкэрэ, нэ на дыкхэна.
И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.
23 Кала пхэнэна тумэнди: «Акэ, Вов катэ!» Чи: «Акэ, Вов котэ исин!» — на джян пордэ и на прастан пала лэн.
И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.
24 Сар молния марэл упралимастар и дэл яг и душлимо пав всавири пхув, кади ж и Чяво Манушыкано рисявэла павпалэ.
Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.
25 Нэ англал кадэлэстар Чяво Манушыкано хала бари грыжа и кадэва родо Лэстар отпхэнэлапэ.
Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.
26 Сар сля дэ вряма, кала джювда Нои, кади авэла и дэ вряма, кала рисявэла Чяво Манушыкано.
И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;
27 Мануша ханас, пэнас, лэнас ромнен и джянас паларом аж ды кодыя вряма, сар Нои заджиля дэ ковчего, а тунчи джиля баро пани и всавэрэ хасиле.
ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.
28 Кади ж сля дэ вряма, кала джювда Лото: мануша хале, пиле, тинэнас, битинэнас, чувэнас ворзо дэ пхув, ваздэнас цэра.
Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,
29 Нэ дэ дивэ, кала Лото выджиля форостар Содомо, джиле упралимастар ягуно брышынд и сера и всавэрэ хасиле.
а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,
30 Кади ж авэла и дэ кодэва диво, кала Чяво Манушыкано сикавэлапэ.
подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.
31 Дэ кодэлэ дивэ мануш, саво авэла упрэ пэ ушарди, а кырпы лэхкэрэ — дэ цэр, мэк на змукэлпэ тэлэ пала лэн. Ко авэла пэ маля, мэк на рисявэл цэрэ.
В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.
32 Рипэрэн Лотохкиря ромня!
Помнете Лотовата жена!
33 Ко камэл тэ фирисарэ пэхкоро джювимо, кодэва хасярэла лэ. Ай ко хасярэла пэхкоро джювимо, кодэва сфирисарэла лэ.
Който иска да спечели живота(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.
34 Пхэнав тумэнди: дэ кодыя рят совэна дуй мануша, екхэ залэна, ай авэр мануш ачелапэ.
Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.
35 Дуй манушня авэна тэ терэ варо ворзостар: екха манушня залэна, ай авэр ачелапэ.
Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.
Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].
37 Тунчи пхэндэ Исусости: — Рае, тев када авэла? Исусо пхэнда: — Пордэ, тев пашлёл муло трупо, стидэнапэ орлуря.
Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.
