Књига проповедникова 1
1 Речи проповедника, сина Давидовог цара у Јерусалиму.
Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
2 Таштина над таштинама, вели проповедник, таштина над таштинама, све је таштина.
Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
3 Каква је корист човеку од свега труда његовог, којим се труди под сунцем?
Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
4 Нараштај један одлази и други долази, а земља стоји увек.
Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
5 Сунце излази и залази, и опет хити на место своје одакле излази.
Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
6 Ветар иде на југ и обрће се, и у обртању свом враћа се.
Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
7 Све реке теку у море, и море се не препуња; одакле теку реке, онамо се враћају да опет теку.
Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
8 Све је мучно, да човек не може исказати; око се не може нагледати, нити се ухо може наслушати.
Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
9 Шта је било то ће бити, шта се чинило то ће се чинити, и нема ништа ново под сунцем.
Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
10 Има ли шта за шта би ко рекао: Види, то је ново? Већ је било за векова који су били пре нас.
Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
11 Не помиње се шта је пре било; ни оно што ће после бити неће се помињати у оних који ће после настати.
Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
12 Ја проповедник бејах цар над Израиљем у Јерусалиму.
Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
13 И управих срце своје да тражим и разберем мудрошћу све што бива под небом; тај мучни посао даде Бог синовима људским да се муче око њега.
И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
14 Видех све што бива под сунцем, и гле, све је таштина и мука духу.
Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15 Шта је криво не може се исправити, и недостаци не могу се избројати.
Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
16 Ја рекох у срцу свом говорећи: Ево, ја постах велик, и претекох мудрошћу све који бише пре мене у Јерусалиму, и срце моје виде много мудрости и знања.
Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
17 И управих срце своје да познам мудрост и да познам безумље и лудост; па дознах да је и то мука духу.
И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
18 Јер где је много мудрости, много је бриге, и ко умножава знање умножава муку.
Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
