2 Мојсијева 8

1 И рече Господ Мојсију: Иди к Фараону, и реци му: Овако вели Господ: Пусти народ мој, да ми послужи.

Тогава Господ рече на Моисея: Влез при Фараона и кажи му: Така казва Господ, пусни людете Ми, за да Ми послужат.

2 Ако ли нећеш пустити, ево ћу морити сву земљу жабама.

Но ако откажеш да ги пуснеш, ето, Аз ще поразя всичките ти предели с жаби.

3 И река ће се напунити жаба, и оне ће изаћи и скакати теби по кући и по клети где спаваш и по постељи твојој и по кућама слуга твојих и народа твог и по пећима твојим и по наћвама твојим;

Реката ще кипне с жаби, които като излизат ще наскачат в къщата ти, в спалнята ти, по леглото ти, в къщата на слугите ти, върху людете ти, в пещите ти и по нощвите ти.

4 И на тебе и на народ твој и на све слуге твоје скакаће жабе.

На тебе, на людете ти и на всичките ти слуги ще наскачат жабите.

5 И рече Господ Мојсију: Кажи Арону: Пружи руку своју са штапом својим на реке и на потоке и на језера, и учини нек изађу жабе на земљу мисирску.

И тъй, Господ рече на Моисея: Кажи на Аарона: Простри ръката си с жезъла си над реките, над потоците и над езерата, та стори да наскачат жаби по Египетската земя.

6 И пружи Арон руку своју на воде мисирске, и изађоше жабе и покрише земљу мисирску.

И Аарон простря ръката си над египетските води и възлязоха жабите и покриха Египетската земя.

7 Али и врачари мисирски учинише тако својим врачањем, учинише те изађоше жабе на земљу мисирску.

Но и магьосниците сториха същото с баянията си, и направиха да наскачат жаби по Египетската земя.

8 А Фараон дозва Мојсија и Арона и рече: Молите Господа да уклони жабе од мене и од народа мог, пак ћу пустити народ да принесу жртву Господу.

Тогава Фараон повика Моисея и Аарона и рече: Помолете се Господу да махне жабите от мене и от людете ми; и ще пусна людете ви, за да пожертвуват Господу.

9 А Мојсије рече Фараону: Част да ти је нада мном! Докле да му се молим за те и за слуге твоје и за народ твој да одбије жабе од тебе и из кућа твојих, и само у реци да остану?

И Моисей рече на Фараона: Определи ми, кога да се помоля за тебе, за слугите ти и за людете ти, за да се изтребят жабите от тебе и от къщите ти, та да останат само в реката.

10 А он рече: До сутра. А Мојсије рече: Биће како си казао, да познаш да нико није као Господ Бог наш.

Фараон каза: Утре. А той рече: Ще бъде според както си казал, за да познаеш, че няма никой подобен на нашия Бог.

11 Отићи ће жабе од тебе и из кућа твојих и од слуга твојих и од народа твог; само ће у реци остати.

Жабите ще се махнат от тебе от къщите ти, от слугите ти и от людете ти; само в реката ще останат.

12 И отиде Мојсије и Арон од Фараона; и завапи Мојсије ка Господу за жабе које беше пустио на Фараона.

Тогава Моисей и Аарон излязоха отпред Фараона; и Моисей викна към Господа относно жабите, които беше пратил върху Фараона.

13 А Господ учини по речи Мојсијевој; и поцркаше жабе, и опростише их се куће и села и поља.

И Господ стори според както викна Моисей; жабите измряха от къщите, от дворовете и от нивите.

14 И на гомиле их гртаху, да је смрдела земља.

И събраха ги на купове: и земята се усмърдя.

15 А кад Фараон виде где одахну, отврдну му срце, и не послуша их, као што беше казао Господ.

А Фараон като видя, че му дойде облекчение, закорави сърцето си и не ги послуша според както Господ беше говорил.

16 А Господ рече Мојсију: Кажи Арону: Пружи штап свој, и удари по праху на земљи, нек се претвори у уши по свој земљи мисирској.

След това Господ каза на Моисея: Речи на Аарона: Простри жезъла си та да удари земната пръст, за да се превърне на въшки в цялата Египетска земя.

17 И учинише тако: Арон пружи руку своју са штапом својим, и удари по праху на земљи, и посташе уши по људима и по стоци, сав прах на земљи претвори се у уши по целој земљи мисирској.

И сториха така; Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и явиха се по човеците и по животните; всичката земна пръст се превърна на въшки из цялата Египетска земя.

18 А гледаше и врачари мисирски врачањем својим да учине да постану уши, али не могоше. И беху уши по људима и по стоци.

И магьосниците работеха да вършат същото с баянията си, за да произведат въшки, но не можаха; а въшките бяха по човеците и по животните.

19 И рекоше врачари Фараону: Ово је прст Божји. Али опет отврдну срце Фараону, те их не послуша као што беше казао Господ.

Тогава рекоха магьосниците на Фараона: Божий пръст е това. Но сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както Господ беше говорил.

20 А Господ рече Мојсију: Устани рано и изађи пред Фараона, ево, он ће изаћи к води, па му реци: Овако вели Господ: Пусти народ мој да ми послужи.

После Господ рече на Моисея: Стани утре рано та застани пред Фараона (ето, той излиза да отиде при водата), и кажи му: Така казва Господ: Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

21 Ако ли не пустиш народ мој, ево, пустићу на тебе и на слуге твоје и на народ твој и на куће твоје свакојаке бубине, и напуниће се бубина куће мисирске и земља на којој су.

Защото, ако не пуснеш людете Ми, ето, ще изпратя рояци мухи върху тебе, върху слугите ти, върху людете ти и върху къщите ти; тъй щото къщите на египтяните и земята, на която живеят, ще се пълнят с рояци мухи.

22 Али ћу у тај дан одвојити земљу гесемску, где живи мој народ, и онде неће бити бубина, да познаш да сам ја Господ на земљи.

Но в оня ден Аз ще отделя Гесенската земя, в която живеят людете Ми, щото да няма там рояци мухи, за да познаят, че Аз съм Господ всред земята.

23 И поставићу разлику између народа свог и народа твог. Сутра ће бити знак тај.

Аз ще поставя преграда между Своите люде и твоите люде; утре ще стане това знамение.

24 И учини Господ тако, и дођоше силне бубине у кућу Фараонову и у куће слуга његових и у сву земљу мисирску, да се све у земљи поквари од бубина.

И Господ стори така; навлязоха мъчителни рояци мухи във Фараоновата къща и в къщите на слугите му и в цялата Египетска земя; земята се развали от рояците мухи.

25 И Фараон дозва Мојсија и Арона, и рече им: Идите, принесите жртву Богу свом овде у земљи.

Тогава Фараон повика Моисея и Аарона и рече: Идете, принесете жертва на вашия Бог в тая земя.

26 А Мојсије рече: Не ваља тако; јер бисмо принели на жртву Господу Богу свом што је нечисто Мисирцима; а кад бисмо принели на жртву што је нечисто Мисирцима на очи њихове, не би ли нас побили камењем?

Но Моисей каза: Не е прилично да направим така, защото ние ще жертвуваме на Господа нашия Бог онова, от което египтяните се гнусят; ето, ако жертвуваме пред очите на египтяните онова, от което те се гнусят, няма ли да ни избият с камъни?

27 Три дана хода треба да идемо у пустињу да принесемо жртву Господу Богу свом, као што нам је казао.

Ще отидем на тридневен път в пустинята и ще жертвуваме на Господа нашия Бог, според както би ни казал.

28 А Фараон рече: Пустићу вас да принесете жртву Господу Богу свом у пустињи; али да не идете даље; па се молите за ме.

Тогава рече Фараон: Ще ви пусна да пожертвувате на Господа вашия Бог в пустинята, само да не отидете много далеч. Помолете се Богу за мене.

29 А Мојсије рече: Ево ја идем од тебе, и молићу се Господу да отиду бубине од Фараона и од слуга његових и од народа његовог сутра; али немој опет да превариш, и да не пустиш народ да принесе жртву Господу.

И Моисей рече: Ето, аз излизам отпред тебе, и ще се помоля Господу да се махнат утре рояците мухи от Фараона, от слугите му и от людете му; но нека не следва Фараон да лъже и да не пуска людете ни да пожертвуват Господу.

30 И отиде Мојсије од Фараона, и помоли се Господу.

И тъй, Моисей излезе отпред Фараона и помоли се Господу.

31 И учини Господ по речи Мојсијевој, те отидоше бубине од Фараона и од слуга његових и од народа његовог; не оста ни једна.

И Господ стори според както Моисей се молеше; той махна рояците мухи от Фараона, от слугите му и от людете му; не остана ни една.

32 Али опет отврдну срце Фараоново, и не пусти народ.

Но Фараон и тоя път закорави сърцето си и не пусна людете.