Књига о Јову 28
1 Да, сребро има жице, и злато има место где се топи.
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Гвожђе се вади из праха, и из камена се топи бронза.
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 Мраку поставља међу, и све истражује човек до краја, и камење у тами и у сену смртном.
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Река навре с места свог да јој нико не може приступити; али се одбије и одлази трудом човечјим.
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Из земље излази хлеб, и под њом је друго, као огањ.
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 У камену је њеном место сафиру, а онде је прах златни.
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 Те стазе не зна птица, нити је виде око крагујево;
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 Не угази је младо зверје, нити њом прође лав.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 На кремен диже руку своју; превраћа горе из дна.
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 Из стене изводи потоке, и свашта драгоцено види Му око.
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 Уставља реке да не теку, и шта је сакривено износи на видело.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 Али мудрост где се налази? И где је место разуму?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Не зна јој човек цене, нити се находи у земљи живих.
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 Бездана вели: Није у мени; и море вели: Није код мене.
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 Не може се дати чисто злато за њу, нити се сребро измерити у промену за њу.
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Не може се ценити златом офирским, ни драгим онихом ни сафиром.
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Не може се наједначити с њом ни злато ни кристал, нити се може променити за закладе златне.
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 Од корала и бисера нема спомена, јер је вредност мудрости већа него драгом камењу.
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Не може се с њом изједначити топаз етиопски, нити се може ценити чистим златом.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 Откуда, дакле, долази мудрост? И где је место разуму?
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 Сакривена је од очију сваког живог, и од птица небеских заклоњена.
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Погибао и смрт говоре: Ушима својим чусмо славу њену.
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Бог зна пут њен, и познаје место њено.
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 Јер гледа до крајева земаљских и види све што је под свим небом.
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 Кад даваше ветру тежину, и мераше воду мером,
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 Кад постављаше закон дажду и пут муњи громовној.
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 Још је онда виде и огласи је, уреди је и претражи је.
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 А човеку рече: Гле, страх је Божји мудрост, и уклањати се ода зла јесте разум.
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
