Књига о Јову 41
1 Хоћеш ли удицом извући крокодила или ужем подвезати му језик?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Хоћеш ли му провући ситу кроз нос? Или му шиљком провртети чељусти?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Хоће ли те много молити, или ће ти ласкати?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Хоће ли учинити веру с тобом да га узмеш да ти буде слуга до века?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Хоћеш ли се играти с њим као с птицом, или ћеш га везати девојкама својим?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Хоће ли се њим частити другови? Разделити га међу трговце?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Хоћеш ли му напунити кожу шиљцима и главу оствама?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Дигни на њ руку своју; нећеш више помињати боја.
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Гле, залуду је надати му се; кад га само угледа човек, не пада ли?
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 Нема слободног који би га пробудио; а ко ће стати преда ме?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Ко ми је пре дао шта, да му вратим? Шта је год под свим небом, моје је.
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 Нећу ћутати о удима његовим ни о сили ни о лепоти стаса његовог.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 Ко ће му узгрнути горњу одећу? К чељустима његовим ко ће приступити?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 Врата грла његовог ко ће отворити? Страх је око зуба његових.
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 Крљушти су му јаки штитови спојени тврдо.
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 Близу су једна до друге да ни ветар не улази међу њих.
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 Једна је за другу прионула, држе се и не растављају се.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 Кад киха као да муња сева, а очи су му као трепавице у зоре.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 Из уста му излазе лучеви, и искре огњене скачу.
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Из ноздрва му излази дим као из врелог лонца или котла.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 Дах његов распаљује угљевље и пламен му излази из уста.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 У врату му стоји сила, и пред њим иде страх.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 Уди меса његовог спојени су, једноставно је на њему, не размиче се.
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 Срце му је тврдо као камен, тврдо као доњи жрвањ.
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 Кад се дигне, дрхћу јунаци, и од страха очишћају се од греха својих.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 Да га удари мач, не може се одржати, ни копље ни стрела ни оклоп.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 Њему је гвожђе као плева, а бронза као труло дрво.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 Неће га потерати стрела, камење из праће њему је као сламка;
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 Као слама су му убојне справе, и смеје се баченом копљу.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 Под њим су оштри црепови, стере себи оштре ствари у глибу.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 Чини, те ври дубина као лонац, и море се мути као у ступи.
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 За собом оставља светлу стазу, рекао би да је бездана оседела.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 Ништа нема на земљи да би се испоредило с њим, да би створено било да се ничега не боји.
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 Шта је год високо презире, цар је над свим зверјем.
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
