Приче Соломонове 1
1 Приче Соломуна сина Давидовог, цара Израиљевог,
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 Да се познаје мудрост и настава, да се разумеју речи разумне,
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 Да се прима настава у разуму, у правди, у суду и у свему што је право,
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 Да се даје лудима разборитост, младићима знање и помњивост.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 Мудар ће слушати и више ће знати, и разуман ће стећи мудрост,
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 Да разуме приче и значење, речи мудрих људи и загонетке њихове.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Почетак је мудрости страх Господњи; луди презиру мудрост и наставу.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Слушај, сине, наставу оца свог, и не остављај науке матере своје.
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 Јер ће бити венац од милина око главе твоје, и гривна на грлу твом.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Сине мој, ако би те мамили грешници, не пристај;
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Ако би рекли: Ходи с нама да вребамо крв, да заседамо правоме низашта;
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 Свакојаког блага добићемо, напунићемо куће своје плена;
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Бацаћеш жреб свој с нама; један ће нам тоболац бити свима;
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 Сине мој, не иди на пут с њима, чувај ногу своју од стазе њихове.
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 Јер ногама својим трче на зло и хите да проливају крв.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Јер се узалуд разапиње мрежа на очи свакој птици;
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 А они вребају своју крв и заседају својој души.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Такви су путеви свих лакомих на добитак, који узима душу својим господарима.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Премудрост виче на пољу, на улицама пушта глас свој;
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 У највећој вреви виче, на вратима, у граду говори своје беседе;
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 Луди, докле ћете љубити лудост? И подсмевачима докле ће бити мио подсмех? И безумни, докле ће мрзети на знање?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Обратите се на карање моје; ево, изасућу вам дух свој, казаћу вам речи своје.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Што звах, али не хтесте, пружах руку своју, али нико не мари,
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 Него одбацисте сваки савет мој, и карање моје не хтесте примити;
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 Зато ћу се и ја смејати вашој невољи, ругаћу се кад дође чега се бојите;
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 Кад као пустош дође чега се бојите, и погибао ваша као олуја кад дође, кад навали на вас невоља и мука.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Тада ће ме звати, али се нећу одазвати; рано ће тражити, али ме неће наћи.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Јер мрзише на знање, и страх Господњи не изабраше;
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 Не присташе на мој савет, и презираше сва карања моја.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Зато ће јести плод од путева својих, и наситиће се савета својих.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Јер ће луде убити мир њихов, и безумне ће погубити срећа њихова.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Али ко ме слуша боравиће безбрижно, и биће на миру не бојећи се зла.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
