Приче Соломонове 11
1 Лажна су мерила мрска Господу, а права мера угодна Му је.
Неточни везни са мерзост Господу; А точни грамове са угодни Нему.
2 Кад дође охолост, дође и срамота; а у смерних је мудрост.
Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.
3 Праведне води безазленост њихова, а безаконике сатире злоћа њихова.
Незлобието на справедливите ще ги ръководи, А извратеността на коварните ще ги погуби.
4 Неће помоћи богатство у дан гнева, а правда избавља од смрти.
В ден на гняв богатството не ползува, А правдата избавя от смърт.
5 Правда безазленога управља пут његов, а безбожник пада од своје безбожности.
Правдата на непорочния ще оправя пътя му, А нечестивият ще падне чрез своето нечестие.
6 Праведне избавља правда њихова, а безаконици хватају се у својој злоћи.
Правдата на справедливите ще ги избави, А коварните ще се хванат в злобата си.
7 Кад умире безбожник, пропада надање, и најјаче уздање пропада.
Като умира нечестивият, ожиданото от него загива; Така загива надеждата на насилниците.
8 Праведник се избавља из невоље, а безбожник долази на његово место.
Праведният се отървава от беда, А вместо него изпада в нея нечестивият.
9 Лицемер квари устима ближњег свог; али се праведници избављају знањем.
Безбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави.
10 Добру праведних радује се град; а кад пропадају безбожници, бива певање.
Когато благоденствуват праведните, градът се весели; И когато погиват нечестивите става тържество.
11 Благословима праведних људи подиже се град, а с уста безбожничких раскопава се.
Чрез благословението върху праведните градът се въздига, А чрез устата на нечестивите се съсипва.
12 Безумник се руга ближњему свом, а разуман човек ћути.
Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи.
13 Опадач тумарајући издаје тајну; а ко је верна срца, таји ствар.
Одумникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата.
14 Где нема савета, пропада народ, а помоћ је у мноштву саветника.
Дето няма мъдро ръководене народът пропада, А в многото съветници има безопасност.
15 Зло пролази ко се јамчи за туђина; а ко мрзи на јамство, без бриге је.
Който поръчителствува за чужд човек, зле ще пострада, А който мрази поръчителството е в безопасност.
16 Жена мила добија част, а силни добијају богатство.
Благодатната жена придобива чест; И насилниците придобиват богатство.
17 Милостив човек чини добро души својој, а немилостив уди свом телу.
Милостивият човек струва добро на себе си, А жестокият смущава своето тяло.
18 Безбожни ради посао преваран; а ко сеје правду, поуздана му је плата.
Нечестивият придобива измамлива печалба, А който сее правда има сигурна награда.
19 Ко се држи правде, на живот му је; а ко иде за злом, на смрт му је.
Който е утвърден в правдата, ще стане живот, А който се стреми към злото съдействува за своята смърт.
20 Мрски су Господу који су опаког срца; а мили су Му који су безазлени на свом путу.
Развратените в сърце са мерзост Господу, А непорочните в пътя си са угодни Нему,
21 Зао човек неће остати без кара ако и друге узме у помоћ; а семе праведних избавиће се.
Даже ръка с ръка да се съедини пак нечестивият няма да остане ненаказан., А потомството на праведните ще се избави.
22 Жена лепа а без разума златна је брњица у губици свињи.
Както е златна халка на носа на свиня, Така е красивата, но безразсъдна жена.
23 Жеља је праведних само добро, а очекивање безбожних гнев.
Желаното от праведните е само добро, А ожиданото от нечестивите е надменност.
24 Један просипа, и све више има; а други тврдује сувише, и све је сиромашнији.
Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, А друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия,
25 Подашна рука бива богатија, и ко напаја, сам ће бити напојен.
Благотворната душа ще бъде наситена; И който пои, сам ще бъде напоен.
26 Ко не да жита, проклиње га народ, а ко продаје, благослов му је над главом.
Който задържа жито ще бъде прокълнат от народа, А който продава, благословение ще почива на главата му.
27 Ко тражи добро, добија љубав; а ко тражи зло, задесиће га.
Който усърдно търси доброто, търси и благоволение, А който търси злото, то ще дойде и върху него.
28 Ко се узда у богатство своје, пропашће; а праведници ће се као грана зеленети.
Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.
29 Ко затире кућу своју, наследиће ветар; и безумник ће служити мудром.
Който смущава своя си дом ще наследи вятър; И безумният ще стане слуга на мъдрия по сърце.
30 Плод је праведников дрво животно, и мудри обучава душе.
Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.
31 Гле, праведнику се на земљи плаћа, а камоли безбожнику и грешнику?
Ето, и на праведния се въздава на земята, - Колко повече на нечестивия и на грешния!
