Приче Соломонове 27
1 Не хвали се сутрашњим даном, јер не знаш шта ће дан донети.
Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
2 Нека те хвали други, а не твоја уста, туђин, а не твоје усне.
Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
3 Тежак је камен, и песак је тежак; али је гнев безумников тежи од обога.
Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
4 Јарост је немилостива, и гнев је плах; али ко ће одолети зависти?
Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
5 Бољи је јавни укор него тајна љубав.
Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
6 Ударци од пријатеља истинити су, а целиви ненавидникови лажни.
Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
7 Душа сита гази саће, а гладној души слатко је све што је горко.
Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
8 Каква је птица која одлети из свог гнезда, такав је човек који отиде из свог места.
Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
9 Уље и кад весели срце, тако је пријатељ сладак саветом срдачним.
Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
10 Не остављај пријатеља свог ни пријатеља оца свог, и у кућу брата свог не улази у несрећи својој: бољи је сусед близу него брат далеко.
Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
11 Сине мој, буди мудар и обрадуј срце моје, да имам шта одговорити ономе ко ме ружи.
Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
12 Паметан човек види зло и склони се, а луди иду даље и плаћају.
Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
13 Узми хаљину ономе који се подјемчи за туђина, и узми залог од њега за туђинку.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
14 Ко благосиља пријатеља свог на глас рано устајући, примиће му се за клетву.
Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
15 Непрестано капање кад је велик дажд, и жена свадљива, једно су;
Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
16 Ко је уставља, уставља ветар, и она се одаје као мирисаво уље у десници.
Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
17 Гвожђе се гвожђем оштри, тако човек оштри лице пријатеља свог.
Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
18 Ко чува смокву, јешће род њен; тако ко чува господара свог, биће поштован.
Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
19 Како је у води лице према лицу, тако је срце човечије према човеку.
Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат. (Sheol h7585)
21 Сребро у топионици и злато у пећи а човек у устима оног који га хвали познаје се.
Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
22 Да безумнога туцаш у ступи с тучком с прекрупом, не би отишло од њега безумље његово.
Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
23 Добро гледај стоку своју и старај се за стада своја.
Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
24 Јер богатство не траје довека нити круна од колена до колена.
Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
25 Кад трава нарасте и покаже се зелен, купи се трава по планинама.
Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
26 Јагањци су ти за одело, и јарићи цена за њиву.
Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
27 И доста има млека козјег теби за јело, и за јело твом дому и за храну твојим девојкама.
Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
