Приче Соломонове 3
1 Сине мој, не заборављај науке моје, и заповести моје нека хране срце твоје.
Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
2 Јер ће ти донети дуг живот, добре године и мир.
Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
3 Милост и истина нека те не оставља; привежи их себи на грло, упиши их на плочи срца свог.
Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
4 Те ћеш наћи милост и добру мисао пред Богом и пред људима.
Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
5 Уздај се у Господа свим срцем својим, а на свој разум не ослањај се.
Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
6 На свим путевима својим имај Га на уму, и Он ће управљати стазе твоје.
Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
7 Не мисли сам о себи да си мудар; бој се Господа и уклањај се ода зла.
Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
8 То ће бити здравље пупку твом и заливање костима твојим.
Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.
9 Поштуј Господа имањем својим и првинама од свега дохотка свог;
Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
10 И биће пуне житнице твоје обиља, и пресипаће се вино из каца твојих.
Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
11 Сине мој, не одбацуј наставе Господње, и немој да ти досади карање Његово.
Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
12 Јер кога љуби Господ оног кара, и као отац сина који му је мио.
Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
13 Благо човеку који нађе мудрост, и човеку који добије разум.
Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
14 Јер је боље њом трговати него трговати сребром, и добитак на њој бољи је од злата.
Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.
15 Скупља је од драгог камења, и шта је год најмилијих ствари твојих не могу се изједначити с њом.
Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
16 Дуг живот у десници јој је, а у левици богатство и слава.
Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
17 Путеви су њени мили путеви и све стазе њене мирне.
Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
18 Дрво је животно онима који се хватају за њу, и ко је год држи срећан је.
Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
19 Господ је мудрошћу основао земљу, утврдио небеса разумом.
С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
20 Његовом мудрошћу развалише се бездане и облаци капљу росом.
Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
21 Сине мој, да ти то не одлази из очију; чувај праву мудрост и разборитост;
Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
22 И биће живот души твојој и накит грлу твом.
Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
23 Тада ћеш ићи без бриге путем својим, и нога твоја неће се спотаћи.
Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
24 Кад лежеш, нећеш се плашити, и кад почиваш, сладак ће ти бити сан.
Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
25 Нећеш се плашити од нагле страхоте ни од погибли безбожничке кад дође.
Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
26 Јер ће ти Господ бити узданица и чуваће ти ногу да се не ухвати.
Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.
27 Не одреци добра онима којима треба, кад можеш учинити.
Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.
28 Не говори ближњему свом: Иди, и дођи други пут, и сутра ћу ти дати, кад имаш.
Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.
29 Не куј зло ближњему свом који живи с тобом без бриге.
Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.
30 Не свађај се ни с ким без узрока, ако ти није учинио зло.
Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.
31 Немој завидети насилнику, ни изабрати који пут његов.
Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,
32 Јер је мрзак Господу зликовац, а у праведних је тајна његова.
Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.
33 Проклетство је Господње у кући безбожниковој, а стан праведнички благосиља.
Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.
34 Јер подсмевачима Он се подсмева, а кроткима даје милост.
Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.
35 Мудри ће наследити славу, а безумнике ће однети срамота.
Мъдрите ще наследят слова, А безумните ще отнесат срам.
