Псалми 52

1 Што се хвалиш неваљалством, силни? Милост је Божија сваки дан са мном.

За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

2 Неправду измишља језик твој; он је у тебе као бритва наоштрена, лукави!

Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

3 Волиш зло него добро, волиш лагати него истину говорити.

Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села)

4 Љубиш свакојаке речи од погибли, и језик лукав.

Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

5 Тога ради Бог ће те поразити сасвим, избациће те и ишчупаће те из стана, и корен твој из земље живих.

Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, Ще те изкорени от земята на живите. (Села)

6 Видеће праведници и побојаће се, и подсмеваће му се:

А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят и рекат:

7 Гле човека који не држаше у Богу крепости своје, него се уздаше у величину богатства свог и утврђиваше се злоћом својом.

Ето човек, който не прави Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше на нечестието си.

8 А ја, као маслина зелена у дому Господњем, уздам се у милост Божију без престанка и довека.

А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

9 Довека ћу хвалити Тебе, јер добро чиниш, и уздаћу се у име Твоје; јер си добар к свецима својим.

Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.