Псалми 77

1 Глас мој иде к Богу, и ја призивам Њега; глас мој иде к Богу, и Он ће ме услишити.

За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 У дан туге своје тражих Господа; ноћу је рука моја подигнута, и не спушта се; душа моја неће да се утеши.

В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

3 Помињем Бога, и уздишем; размишљам, и трне дух мој.

Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)

4 Држим очи своје да су будне; клонуо сам, и не могу говорити.

Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

5 Пребрајам старе дане и године од векова.

Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

6 Опомињем се песама својих ноћу; разговарам се са срцем својим, и испитујем дух свој:

Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

7 "Зар ће се довека гневити на нас Господ, и неће више љубити?

Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

8 Зар је засвагда престала милост Његова, и реч се прекинула од колена на колено?

Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

9 Зар је заборавио милостив бити и у гневу затворио милосрђе своје?"

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)

10 И рекох: Жалосна је за мене ова промена деснице Вишњега.

Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

11 Памтим дела Господња; памтим пређашње чудо Твоје.

Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

12 Мислио сам о свим делима Твојим, размишљао о радњи Твојој;

И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

13 Боже! Пут је Твој свет; који је Бог тако велик као Бог наш?

Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

14 Ти си Бог, који си чинио чудеса, показивао силу своју међу народима;

Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

15 Мишицом си одбранио народ свој, синове Јаковљеве и Јосифове.

Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)

16 Видеше Те воде, Боже, видеше Те воде, и устрепташе, и бездане се задрмаше.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

17 Из облака лијаше вода, облаци даваху глас, и стреле Твоје лећаху.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

18 Грмљаху громови Твоји по небу; муње Твоје севаху по васиљеној, земља се тресаше и њихаше.

Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

19 По мору беше пут Твој, и стазе Твоје по великој води, и траг Твој не познаваше се.

През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

20 Водио си народ свој као овце руком Мојсијевом и Ароновом.

Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.