Псалми 78
1 Чуј, народе мој, наук мој, пригни ухо своје к речима уста мојих.
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Отварам за причу уста своја, казаћу старе приповетке.
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 Шта слушасмо и дознасмо, и што нам казиваше оци наши,
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 Нећемо затајити од деце њихове, нараштају позном јавићемо славу Господњу и силу Његову и чудеса која је учинио.
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 Сведочанство подиже у Јакову, и у Израиљу постави закон, који даде оцима нашим да га предаду деци својој;
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 Да би знао потоњи нараштај, деца која ће се родити, па и они да би казивали својој деци.
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 Да полажу на Бога надање своје, и не заборављају дела Божијих, и заповести Његове да држе;
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 И да не буду као оци њихови, род неваљао и упоран, род који не беше чврст срцем својим, нити веран Богу духом својим.
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 Синови Јефремови наоружани, који стрељају из лука, вратише се натраг, кад беше бој.
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 Не сачуваше завет Божји, и по закону Његовом не хтеше ходити.
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 Заборавише дела Његова, и чудеса, која им је показао,
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 Како пред очима њиховим учини чудеса у земљи мисирској, на пољу Соану;
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 Раздвоји море, и проведе их, од воде начини зид;
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 И води их дању облаком, и сву ноћ светлим огњем;
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 Раскида стене у пустињи, и поји их као из велике бездане;
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 Изводи потоке из камена, и води воду рекама.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 Али они још једнако грешише Њему, и гневише Вишњег у пустињи.
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 И кушаше Бога у срцу свом, иштући јела по вољи својој,
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 И викаше на Бога, и рекоше: "Може ли Бог зготовити трпезу у пустињи?"
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ево! Он удари у камен, и потече вода, и реке устадоше; може ли и хлеба дати? Хоће ли и меса поставити народу свом?
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Господ чу и разљути се, и огањ се разгоре на Јакова, и гнев се подиже на Израиља.
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 Јер не вероваше Богу и не уздаше се у помоћ Његову.
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 Тада заповеди облацима одозго, и отвори врата небеска,
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 И пусти, те им подажде мана за јело, и хлеб небески даде им.
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Хлеб анђеоски јеђаше човек; посла им јела до ситости.
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 Пусти небом устоку, и наведе силом својом југ;
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 И као прахом засу их месом, и као песком морским птицама крилатим;
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 Побаца их сред логора њиховог, око шатора њихових.
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 И наједоше се и даде им шта су желели.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 Али их још и не прође жеља, још беше јело у устима њиховим,
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 Гнев се Божји подиже на њих и помори најјаче међу њима, и младиће у Израиљу поби.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 Преко свега тога још грешише, и не вероваше чудесима Његовим.
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 И пусти, те дани њихови пролазише узалуд, и године њихове у страху.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 Кад их убијаше, онда притецаху к Њему, и обраћаху се и искаху Бога;
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 И помињаху да је Бог одбрана њихова, и Вишњи Избавитељ њихов.
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 Ласкаху Му устима својим, и језиком својим лагаху Му.
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 А срце њихово не беше Њему верно, и не беху тврди у завету Његовом.
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 Али Он беше милостив, и покриваше грех, и не помори их, често заустављаше гнев свој, и не подизаше све јарости своје.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 Опомињаше се да су тело, ветар, који пролази и не враћа се.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 Колико Га пута расрдише у пустињи, и увредише у земљи где се не живи!
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Све наново кушаше Бога, и Свеца Израиљевог дражише.
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 Не сећаше се руке Његове и дана, у који их избави из невоље,
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 У који учини у Мисиру знаке своје и чудеса своја на пољу Соану;
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 И проврже у крв реке њихове и потоке њихове, да не могоше пити.
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 Посла на њих бубине да их кољу, и жабе да их море.
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 Летину њихову даде црву, и муку њихову скакавцима.
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 Винограде њихове поби градом, и смокве њихове сланом.
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 Граду предаде стоку њихову, и стада њихова муњи.
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 Посла на њих огњени гнев свој, јарост, срдњу и мржњу, чету злих анђела.
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 Равни стазу гневу свом, не чува душе њихове од смрти, и живот њихов предаде помору.
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 Поби све првенце у Мисиру, први пород по колибама Хамовим.
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 И поведе народ свој као овце, и води их као стадо преко пустиње.
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 Води их поуздано, и они се не бојаше, а непријатеље њихове затрпа море.
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 И доведе их на место светиње своје, на ову гору, коју задоби десница Његова.
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 Одагна испред лица њиховог народе; жребом раздели њихово достојање, и по шаторима њиховим насели колена Израиљева.
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Али они кушаше и срдише Бога Вишњег и уредбе Његове не сачуваше.
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 Одусташе и одвргоше се, као и оци њихови, слагаше као рђав лук.
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 Увредише Га висинама својим, и идолима својим раздражише Га.
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Бог чу и разгневи се и расрди се на Израиља веома.
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 Остави насеље своје у Силому, шатор, у коме живљаше с људима.
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 И оправи у ропство славу своју и красоту своју у руке непријатељеве.
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 И предаде мачу народ свој, и на достојање своје запламте се.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 Младиће његове једе огањ, и девојкама његовим не певаше сватовских песама;
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Свештеници његови падаше од мача, и удовице његове не плакаше.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Најпосле, као иза сна пробуди се Господ, прену се као јунак кад се напије вина.
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 И поби непријатеље своје с леђа, вечној срамоти предаде их.
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 И не хте шатор Јосифов, и колено Јефремово не изабра.
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 Него изабра колено Јудино, гору Сион, која Му омиле.
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 И сагради светињу своју као горње своје станове, и као земљу утврди је довека.
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 И изабра Давида, слугу свог, и узе га од торова овчијих,
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 И од дојилица доведе га да пасе народ Његов, Јакова, и наследство Његово, Израиља.
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 И он их пасе чистим срцем, и води их мудрим рукама.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
